Изложба на малоазийските българи

Интересна изложба за историята на малко познатите у нас малоазийски българи можете да видите в Народната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий". Фотоси и документи разказват за фолклора, езика и материалната култура на изселилите се в началото на миналия век българи мохамедани. Днес техните потомци продължават да живеят в Северозападен Анадол - в двайсетина села с общински център град Гьонен.

Две изселнически вълни от България определят историята на района
в Северозападен Анадол. Първата е от българи християни, а втората от българи мохамедани. Когато първите започнали да се завръщат в България, вторите се заселили в къщите им. Дори се засекли за две години - от 1912 до 1914-а. И до днес има свидетелства затова. Джамиите в няколко села, включително и в най-голямото Коджа бунар, са построени с каменните блокове на старите църкви.

Стоян Шиваров, османист:
- Срещнахме помак, който говори чудесен български, абсолютно почти без акцент, може би с малко диалект, но без акцент.

Тримата млади учени, които работят по проекта за малоазийските българи, са записали много песни на терен и доста от тях приличат на родопските.

- Пеят ли се тези песни още в Родопите?
Константин Панайотов, историк - Институт по фолклор:
- Да. Много от техните варианти са записвани от Романска и от много други фолклористи - да речем в периода до 60-те години.

Независимо, че някои от по-старите хора в селата са запазили езика на предците си, днес те се определят като помаци, а говора си като помачки. Първото българско село в Анадола, за което има писмени сведения от началото на 19 век, е Къз дервент, на български - Момин проход.

Излъчено в "По света и у нас".