Денят на детето в бежанския лагер

В деня на детето ви разказваме и за децата, за които бъдещето беше неясно. Днес те имат своето детство, макар и в бежански център. Сирийските бежанци вече живеят в нормални условия след пълния ремонт на центъра във "Военна рампа" и учат трудния за тях български език. Още от коридора чуваме техният смях. Вече имат класна стая и място за игри. Оцветяват маски. Заговарят ни на български. В един малко по-различен клас децата  са на възраст от 5 до 13-14 години. Но сякаш всички са първолаци и учат азбуката и числата до 20. Затруднява ги твърдият ни говор, но неизменно до тях са доброволците. Диана идва всеки четвъртък в бежанския център. Казва, че децата я зареждат с енергия. Диана Недева- координатор на Каритас София:  Доброволчеството като цяло, каквато и да е дейност, ти дава страшно много и просто променя начина ти на живот в положителен смисъл в най-различни аспекти - това да усещащ времето си пълноценно, да знаеш, че правиш нещо добро. Диана може да обръща повече внимание на децата и защото те са намалели значително. Ако преди месеци в бежанския център имаше 900 сирийци, днес те са наполовина. Възрастните не проявяват голям интерес да научат езика ни. Затова често класната стая остава празна. Пепи Джуренов- комендант на Бежанския център "Военна рампа": Интересът към обучението по български език меко казано не е голям, поради простата причина, че те всички смятат България като транзитен етап от своето придвижване към Западна Европа. Въпреки това опитите на страната ни за интеграцията на бежанците не спират. Продължават да се организират различни обучения и борси за работа.