Режисьорът Галин Стоев получи приза за режисура на наградите „Икар"

Няколко дни след наградите „Икар" се срещнахме с получилия приз за режисура Галин Стоев, който размишлява по-малко - какво е да си режисьор, как изглежда неговият живот сега и какво го връща в България.

„Театърът е механизъм, който ни позволява да извличаме смисъл, да създаваме смисъл и да го споделяме с другите", с тези думи, цитирайки своя преподавател Крикор Азарян, режисьорът Галин Стоев взе наградата си „Икар".

Галин Стоев: "Режисьорът е там да помага преди всичко на актьорите да се справят по-добре и да разчете текста достатъчно добре, така че зрителят да следи и да разбира къде го водят и чрез всичко това да отваря едни пространства, много неочаквани на възприятия, на чувстване, на усещане, където зрителят сам да реши дали да влезе или не и сам да си направи приключението."

Приключението, с което Галин Стоев спечели публиката, се казва „Приятнострашно" и също така приятно и страшно ненатрапчиво, той насочва зрителите към своите възприятия:

Галин Стоев: "Моята задача беше да го аранжирам в една достатъчно разбираема форма и да не атакувам аз допълнително зрителите с гениалните си режисьорски хрумки."

Носителят на „Икар" за режисура готви следващото изживяване за своите зрители, но този път на белгийска сцена.

Галин Стоев: "Днеска цял ден давам интервюта, утре в 6 летя обратно за Брюксел и скоро започвам репетиция на пиесата на Калдерон де ла Барка „Животът е сън", която с огромно удоволствие открих, наново преведена и издадена на български... Надявам се да намерим някакъв начин да я покажем на Варненско лято или в София да я изиграем, но това ако стане, ще стане след година и половина най-рано, защото първо трябва да я направя там."

Макар да е обиколил най-китните места в Европа, нещо го връща в България...

Галин Стоев: "Приятелите, това, че има една енергия пак благодарение на приятелите... имаш минало, имаш биография с това място, и се оказа, че не можеш просто така да я зачеркнеш, това... Сантиментални неща ме връщат, нищо от това, което може човек да си помисли, на пръв поглед да си помисли, като това да си българин, не, връщат ме мои интимни неща."