Мартин Клепетко: Неизбежно е създаването на обща енергийна политика в Европа

Все още няма информация за окончателна договореност между Русия и Украйна за възобновяване на доставките от природен газ. Това обяви в студиото на "Денят започва" посланикът на Чехия у нас Мартин Клепетко. През изминалата нощ имаше противоречиви новини във връзка с присъствието на европейски наблюдатели в Украйна и днес предстои да стане ясно каква точно е ситуацията около кризата, допълни още той.

Пълен текст на интервюто

Водещ: Останете с нас, защото ние продължаваме с важна тема. В студиото е посланикът на Чешката република у нас Мартин Клепетко, Негово превъзходителство Мартин Клепетко. Добро утро, здравейте.

Мартин Клепетко: Добро утро.

Водещ: Знаете, че Чехия от началото на тази година пое председателството на Европейския съюз. Всъщност това беше и, така, основната идея за нашия разговор, разговор, който обаче съвпада с, така, кулминацията в газовия конфликт, нарушените доставки на газ, преговорите около възстановяването им от страна на Русия към Европа. Да ви попитам в началото на разговора във връзка със, така, съобщения, които се разпространяват от информационните агенция от нощта, за това, че. . . пред мен е от "Франс прес", но има и от други агенции, за това, че Русия е дала зелена светлина към разполагането на наблюдатели в Украйна и фактически, това след. . . новината е от чешкото председателство на Европейския съюз, след разговор на чешкия премиер Мирек Тополанек и руския му колега Владимир Путин, и всъщност, че по този начин сеЕ така, има напредък около възможното възстановяване на газовите доставки. Има ли напредък, пробив или всичко завърши с провал, каквито бяха вчера оценките?

Мартин Клепетко: Изглежда, че има много новини. И през нощта имаше много новини, които понякога са противоречиви, различни, и тези новини, за които сега говорихте, те са много надеждни. Аз не бих бил толкова оптимист, че вече сега сме решили ситуацията. Ще се покаже сега в тези часове на деня каква ще бъде ситуацията, но много е. . . неизбежно е да се съгласят двете страни, първо Русия да приеме предложението на Европейския съюз да пусне газта и когато има наблюдатели в Украйна, и Украйна да се съгласи с това, със състава на делегацията на наблюдателите. Какъв ще бъде този състав, това е все още въпросът.

Водещ: Това изглежда е важен проблем в момента...

Мартин Клепетко: Сега се говори дали ще има руснаци в този състав или няма.

Водещ: Там няма пробив, няма пробив около това искане, това условие, което постави Русия?

Мартин Клепетко: Мисля, че не е съвсем известно каква е ситуацията в този момент, защото беше включена още Ангела Меркел в тези разговори. И имаше разговори директни между премиера Тополанек и премиера Путин и какъв е изходът от тези разговори, това все още остава тайна.

Водещ: Тоест, ако обобщим към момента, разполагането на наблюдатели в Украйна, за което има съгласие, не означава пускане на руския газ, възстановяване на доставките.

Мартин Клепетко: Абсолютно не.

Водещ: Към този момент такава е ситуацията. Добре, изводите от тази криза за Европейския съюз? На практика евросъюзът се оказа, че не може да защити правата на своите страни членки, които са изрядни платци, да получават доставки на газ.

Мартин Клепетко: Както винаги, тази криза може да се покаже и на някакъв начин позитивна и Европа отдавна се нуждае от една обща политика в сфера на енергетиката. Засега всички тези действия бяха много бавни и тази криза мисля, че има възможност да. . . всичко ще върви много по-бързо, защото сега се вижда абсолютно неизбежно да имаме една такава политика, да имаме алтернативни източници и трасета на доставки на само на газта, но и на нефта, на други енергенти, също така за електрическа енергия да кажа. И не може да чакаме винаги само момент, когато ще се покаже една такава голяма криза като днес. Така че, мисля, по този въпрос може да се покаже и позитивният елемент на кризата.

Водещ: Позитивен елемент от кризата. Неформалната среща на външнитеминистри от Европейския съюз вчера в Прага, така, общо взето сепостигна консолидация около това, че е необходима солидарност, солидарна позиция на Европейския съюз по отношение на енергийните доставки, на доставките на газ от Русия към Европа. Това обаче ще доведе ли до общи стъпки, до нещо конкретно в близък, среден, дългосрочен план?

Мартин Клепетко: Сега, тази солидарност се изразява в две стъпки всъщност. Една е финансистка, значи да се използват 5 милиарда евро, които са за решението на кризата, да се използват предимно за решаване на потока на газта. И тук България би могла да има някаква полза от тези средства за изграждане на отсечки, които би трябвало да я свържат с Гърция или Румъния, и второ, второто е, че Европа трябва да направи нещо, което ще направи възможно да се обърнат посоките на газопроводи или нефтопроводи. Засега има някакви страни, които просто не могат да се използват като алтернативни трасета, и това би трябвало да се изгради. Но това е малко средносрочно, бих казал. Което ще се направи веднага, веднага мисля, че не можем да направим нищо по-конкретно от да призоваваме Русия и Украйна да се договорят, да просто имаме газта от Русия.

Водещ: Политически натиск за вземане на политическо решение. "Южен поток" и "Набуко" в светлината на това, което се случи през последните седмици, през последните дни? Или "Южен поток", или "Набуко" или и "Южен поток", и "Набуко"?

Мартин Клепетко: Изглежда, че ще бъдат нужни и двата - и "Южен поток", и "Набуко". Разбира се, "Набуко" е приоритетен проект за Европа. Той е алтернативен, не само по трасето му, но и по източника и затова бих казал, че от една гледна точка е още по-важен от "Южен поток", но точно тази криза показва, че и други трасета на същия източник са много важни. Заради това аз вярвам, че ще постигнем някакво споразумение, че и двете алтернативи са много важни.

Водещ: В разгара на газовата криза в България се повдигна въпросът, българският президент го повдигна въпроса, за реактивирането, за ново пускане в действие на трети блок на атомната електроцентрала "Козлодуй". Как гледа Чехия като председател в момента на Европейския съюз, актуален ли е този въпрос?

Мартин Клепетко: Аз мисля, че в този момент не бих казал, че реактивиране на един или два блока на "Козлодуй" ще решат актуалната ситуация в България. Има заводи, които се нуждаят точно от газта, не от. . . и всъщност в този момент има достатъчно ток в България, така че няма нужда от повече ток. Но знам, че има такава инициатива. Ние чухме и от премиера на Словакия, че те са готови да. . . ако няма в скоро време решение на конфликта между Украйна и Русия, че те са готови да реактивират реактор в "Ясловске Бохунице" и знам, че има една инициатива в ЕП, под която е подписан и един от чешките депутати, за реактивиране на реактора в "Козлодуй". Но мисля, че в това време не може да кажем, че това е решение на днешната криза. ЕК изрази своето мнение, че няма да подкрепи реактивиране и засега чешкото председателство няма нужда да каже нещо друго.

Водещ: Тоест вие се придържате към това становище на ЕК. Смятате, че този въпрос, повдигането му не е актуално в този момент.

Мартин Клепетко: Засега сигурно не е актуално. Времето ще покаже дали това ще се промени, но засега не.

Водещ: Добре. Икономика, енергетика, външна политика, така подредихте приоритетите на чешкото председателство, което започна от началото на тази година. Аз малко обърнах реда, защото в момента сме в такава ситуация, че, така, общо взето, енергетиката измества като че ли икономиката. Външната политика също беше много актуална в близките дни във връзка с ивицата Газа. Има нещо особено, така, има известна, как да кажа, ирония на съдбата може би във факта, че именно Чехия поема председателството на ЕС в този момент, в условията на икономическа криза, енергийна, смяна на караула, смяна на властта в САЩ, институционална криза в ЕС. В същото време председателството на организацията се приема от малка страна, сравнително, която не е ударена толкова от икономическата криза. Тя е с президент евродисидент, който сам определя така себе си.

Мартин Клепетко: Да, да, да, бих казал, че е малко символично, че Чехия превзе председателство точно в момента, когато ни удари тази криза. Всъщност ние бяхме подготвени за решаване на тези проблеми, защото, както вие казахте, енергетиката е един от приоритетите на чешкото председателство. Разбира се, ние абсолютно не можехме да очакваме, че точно това ще съвпадне с такава криза. Но винаги. . . видяхме, че има проблем с доставки в Европа, че една голяма част на Европа е едностранно зависима от някои страни и от някои конкретни източници и това трябва да се премахне. И затова енергетиката от началото беше един от приоритетите, а така си остава и за днес. Външните отношения, отново, кризата в ивицата Газа не беше планирана, но и беше очаквана. Това са неща, които, след като Хамас прекъсна мирния период, който имаха с Израел, това беше известно, че нещо ще се случи. И ЕС е един от най-важните играчи в решаването на проблема. Той е член на т. нар. квартет в решаването на близкоизточния конфликт и...

Водещ: Каква е вашата оценка, успя ли ЕС да се, така, справи на ниво с конфликта в ивицата Газа, конфликт, който пък съвпадна със смяната на властта в САЩ? Успя ли ЕС да замести тази празнина, този луфт?

Мартин Клепетко: Остава да видим какъв ще бъде изходът от последните разговори в региона. Знаете, че имаше една мисия на европейската тройка, всъщност това не беше тройка, но четворка, която беше водена от чешкия министър на външните работи, също така и мисия на президента Саркози. И изход от тези разговори беше да се прекъсне насилието в ивицата. За съжаление чухме вчера, че имаше един доста важен инцидент, когато беше, мисля, че беше застрелян шофьор на ООН, които доставят хуманитарна помощ в ивицата. Това е, казах го, много важен инцидент, който ще повлияе върху следното, което ще се случва там.

Водещ: Конфликтът продължава, конфликтът там продължава. . .

Мартин Клепетко: Конфликтът продължава, той продължава 60 години.

Водещ: . . .конфликтът продължава. . .

Мартин Клепетко: Това е един много дълъг конфликт, който има само някакви вълни, когато. . . Понякога е мирен, понякога е. . .

Водещ: Да, загиват много хора, за разлика от един друг конфликт лятото между Русия и Грузия, който, тогава под френското председателство, беше разрешен, така, за пет дни. Преди малко споменахте Саркози, участието му в този. . . в съдействието за решаване на конфликта в Газа. Не е ли това още един, така, аргумент в подкрепа на тезата, че големите страни трябва да ръководят Европейския съюз, да имат председателство на Европейския съюз, да имат голяма тежест при решаването на такива конфликт, докато малки страни като Чехия, България не биха могли да имат същата тежест при решаването на тези проблеми?

Мартин Клепетко: Ясно е, че малки страни като Чехия, като България, или по-малки, да кажем, не могат да имат амбиция да решават големи проблеми. Това трябва да направят големи сили, големи страни, но във взаимно сътрудничество с всички останали страни. Европейският съюз е една организация на 27 страни, те всички имат същия глас, значи не можем да приемем, че някой ще има по-голям глас от другите. Разбира се, че имат други възможности. . . Ние го видяхме, когато имаше тази мисия в Близкия изток как. . . всъщност как го покриваха медиите, ние имахме в един и същ момент две мисии в региона, но всички говореха само за мисията на президента Саркози. Това означава, че всички гоЕ внимават. . . като много по-важен играч и от тройка на Европейския съюз. Дали това е добре - не знам, мисля, че би трябвало. . . Европейският съюз като институция би трябвало да е много по-важен играч. И да го така смятат и останалите.

Водещ: Лисабонският договор би засилил правомощията на ръководството на Европейския съюз. Ратификацията, приемането от всички страни на Лисабонския договор, приоритет ли е на Чехия при вашето председателство?

Мартин Клепетко: Разбира се, че институционалните въпроси на Европейския съюз са един от приоритетите на нашето председателство. . .

Водещ: Чехия не го е ратифицирала. . . за нашите зрители.

Мартин Клепетко: Чехия още не го е ратифицирала, да. Но сега първият план е Европейският съюз, който... сега Чехия говори за него. . . трябва да постигне с Ирландия някакъв договор как ще премахнем тази криза. Имаше разговори на тази тема и на вчерашното заседание на външните министри в Прага и те се договориха, че би трябвало на Европейския съвет през юни би трябвало да дойдем с такова решение, с такова предложение. И Чехия, чешкият парламент ще обсъди в началото на следващия месец отново договора от Лисабон. Аз се надявам, има надежда, че той ще бъде приет от парламента и след това. . .

Водещ: Трябва да го подпише и президентът. . .

Мартин Клепетко: Трябва да го подпише президентът. Но той. .

Водещ: . . . който е легитимно настроен. . .

Мартин Клепетко: Ако има позитивен изход от новия референдум в Ирландия, той ще го подпише. Трябва да останем оптимисти.

Водещ: Подтекстът на въпроса ми е - възможно ли е, така, Чехия с такъв, така настроен президент, да бъде добър диригент на европейския оркестър? Знам, че вие сте музикант, затова използвам това сравнение, тази метафора.

Мартин Клепетко: Тук трябва да разберем, че всъщност чешкият президент няма да бъде диригент на Европейския съюз. Той сам няма такава амбиция. Ясно е, че в нашите условия този диригент, така наречен, е премиерът и той ще председателства на всички важни срещи на Европейския съюз. Президентът остава символична, някаква символична фигура, която е много важна, но пак няма директно влияние на действия в Европейския съюз.

Водещ: Добре, накрая няколко думи за последния приоритет - икономиката. Знам, че там също има, така, разминаване в оценките по отношение на начините, по които трябва Европа да се справя с кризата. Разминаване между чешката позиция и това на други страни, имам предвид намесата за спасяване на банки, така, либералния пазар, доколко това е оправдано.

Мартин Клепетко: Икономиката като първия приоритет на чешкото председателство тя е директно свързана с мотото на нашето председателство, което звучи "Европа без бариери". Сега дали говорим на български за бариери или за пречки, или препятствия, или как да го преведем, но ние разбираме тези бариери като изкуствено изградени бариери между държави, между обществата в Европа и те трябва да се премахнат. И това важи преди всичко за икономиката. Ние мислим, че би трябвало да се либерализира вътрешният пазар на Европейския съюз, да няма различни условия за работещи в различни страни на Европейския съюз и също така мислим, че изходът от кризата е не с това да се въведат още нови регулации, но точно обратното, да се премахнат тези регулации, да се... икономиката да върви по своя режим и това би трябвало да доведе до премахването на кризата. Знам че има и други становища, че не всички ще се съгласят с това, но така е, това е ролята на един председател на Европейския съюз, че той ще настоява да убеди останалите, че... този, който е прав, който е важен, и Чешката република ще се сигурно опитва да убеди останалите членки, че пътят за вън от кризата е либерализация, а не в регулациите.

Водещ: Добре, благодаря ви за този разговор. Само накрая съвсем кратка прогноза на базата на данните, на информацията, с която разполагате, газовият проблем - след колко време ще бъде разрешен? Дни, седмици, месеци?

Мартин Клепетко: Днес сутринта, преди... когато дойдох във вашето студио, чух един разговор на чешкия заместник-министър на икономиката всъщност, който каза, че най-вероятният изход от кризата не е в часове, но в дни. Значи, ако сме оптимистични, може да очакваме изхода в рамките на един, два, три дни, но много е трудно да се предсказва това.

Водещ: Добре, благодаря ви. В рамките на един, два, три дни, така, оптимистичната прогноза за решаване на проблема с доставките на газ от Русия към Европа. Мартин Клепетко в един разговор на български език, подчертавам това, в един разговор на български език, посланик на Чехия у нас.