Валери Петров на 90 години

На матине в театър „Сълза и смях”се събраха приятели и почитатели на Валери Петров, за да отбележат неговата 90-а годишнина. Поетът отказа шумни тържества, защото смята, че по време на криза това е неуместно. Затова неговите приятели му подариха един импровизиран спектакъл с откъси от пиеси, стихове и басни.

Като в бяла приказка приятели и почитатели се включиха в импровизацията.Защото знаят ,че за Валери Петров е важна преди всичко истината и красотата.

Илка Зафирова: „За мен Валери е една от големите срещи в живота ми, благодарна съм на съдбата, че ми даде възможност без да бъда приятелка негова лична, но по-добре в работата да контактувам с него, защото той освен че е много талантлив, което не е новина,той е много нежен и чувствителен човек.

Татяна Лолова: „Имала съм радостта да работя с него, да го слушам, да му се радвам и сега ми припомниха - веднъж съм дала едно интервю, в което съм казала „Валери, твоите преводи на Шекспир са гениални, ти си конгениален на Шекспир,а той каза - да аз съм коня.”

Вели Чаушев: „Това е подарък от Бога за България. Тази мила хубава България се нуждае от един такъв, който да ни учи на висок човешки морал, да ни внушава доброто, да може да брани българския език и неговата звучност.”

Георги Първанов: „Ако трябва с едно изречение, с една кратка оценка да изразя моето отношение към Валери Петров и неговото творчество, определено мога да кажа, че той е един от съвременните будители на нацията.”

Валери Петров запази мълчание, седеше на първия ред и гледаше спектакъла – подарък и сякаш казваше – „Колкото и да се чувства човек умъдрен от живота си остава дете в не малка степен. Поне аз се чувствам така”. Вероятно редеше в ума си нови рими за нови стихотворения.