доц. Божин Божинов - ГМ растенията са най-изследваните организми за безопасност

Мария Чернева:- Здравейте! Какво е това, което отглуждате в момента?

Доц. Божинов: - Това са домати различни сортове, с които си правим различни експерименти.

Мария Чернева:- ГМО домати?

Доц. Божинов: - Не, няма ГМО домати, така че и тези не са. Няма ги на пазара. Иначе в света се се работи по темата, по темата домати тъй като генните модификации могат да имат най-различни приложения. Така че в зависимост от интересите на разработчиците и на потенциалните потребители може да има различни ГМ домати. Но никъде няма пуснати такива за употреба в света. все още са на етап на разработване.

Мария Чернева:- Вие също сте направили един сорт ГМ памук. Защо, кога започнахте?

Доц. Божинов: - Работата по сорта започна през 96-97 ма година, когато идентифицирахме нуждата на българските производители от преминаване на друго ниво на работа т.е. интензифициране на производството на памук. Тъй като памукът в света се произвежда по изключотелно интензивни технологии и употребата на ръчен труд правеше нашите производители неконкуретнто способни т.е. тя и сега ги прави. Т.е. трябваше да се намери начин да се елиминират ръчните операции при отглеждането на културата, което може да стане или чрез разработването на нови препарати за третиране срещу неприятели и плевели, или чрез по-бързия начин и по-ефективния - чрез вкарване на ген за устойчивост към съществуващи вече хербециди.

Мария Чернева:- Как стана това вкарване, какво вкарахте?

Доц. Божинов:- Не ние изполвахме ген от вече направен сорт от една австралийска научна институция, която е държавната научна организация на Австралия. Тя вече беше създала такъв сорт, вече беше извършила цялостната система. И ние изполвахме този техен сорт да го кръстосаме с нашата култура и да прехвърлим този ген в нашата култура.

Мария Чернева:- Не се ли притеснявате от подобни намеси в генома на растенията?

Доц. Божинов: - Няма от какво да се притесняваме, защото ние много добре знаем какво точно сме взели, къде сме го сложили, какви функции има. То е проверено достатъчно детайлно. При освобождаване в Австралия на този сорт са направени всички необходими изследвания за взаимодействие с други растителни организми, с насекоми, с бозайници, с всички видове организми в земеделието. И след като е уточнено, че няма проблеми с точно тази модификация, ние сме я взели, за да бъде тя полезна за нашите производители

Мария Чернева:- А тука в България проверихте ли го сорта, имаше ли изпитания?

Доц. Божинов: - Ами тука в България извън контролираните условия т.е. оранжерии нищо не сме провеждали. Подадохме заявление в МОСВ, но то беше отказано поради рестрикциите съдържаши се в закона.

Мария Чернева:- И какво става сега с този ГМ памук?

Доц. Божинов: - Ами прекратихме. Отказът беше направен през 2008–ма година. Да се въведе тъкав сорт беше в интерес на производителя тук, за да може да редуцира разходите си за производство. След като обаче се оказа, че заради законови препятствия няма да пуснем такъв сорт на пазара, интересът на производителите изчезна и крайния резултат от това е, че и памука е на път да изчезне от тази страна. Културата не може да се конкурира по цени вече с производството по света, което е в много по-голяма степен базирано на производството на ГМО. Поради това, че е по-ефективно и значително по-евтино

Мария Чернева:- Къде?

Доц. Божинов: - Основно САЩ, Бразилия, Китай, Индия, Австралия. Памукът е традиционна култура за нашата страна. Той е отглеждан от повече от 300 години в България. Докато не влязоха новите технологии и не направиха производството силно конкурентно, памукът се отглеждаше много добре в нашата страна. За съжаление цените, които се получиха заради това че производството стана по-ефективно в света, доведоха до там, че българските производители вече са неконкуретни на пазара. Естествено икономическия интерес определя и това кои култури ще се произвеждат и спират да си ги произвеждат.

Мария Чернева:– Значи ГМ домати могат да застрашат и нашите сортове?

Доц. Божинов: - Традиционните ни сортове домати и краставици са застрашени не от генните модификации, а от реалностите на пазара. На нашия пазар отдавна вече българските сортове домати и краставици отсъстват, тъй като са изместени от холандски и израелски сортове, които са икономически по-ефективни за производство.

Мария Чернева:- Нищо че нашите са по-вкусни?

Доц. Божинов: - Нищо че нашите са по-вкусни. Но тъй като себестойността им е по-висока при производството, това прави цените на тези продукти по-високи. И когато купувача отива в магазина и търси най-евтиното, пазара налага производството и предлагането на най-евтиното.

Мария Чернева:– Освен загубата ни за памукопроизводството, какво още губим от забраните за експерименти и отглеждане на ГМ култури?

Доц. Божинов: – Ами примери могат да бъдат дадени много. Достатъчно дълго бяха коментирани. Аз по-скоро ще изполвам една аналогия с електричеството. Знаете че дебата за това, как точно трябва да се произвежда електричеството в нашата страна, тече интензивно. За това дали трябва да развиваме ядрените технологии, или тецовете, или вецовете, или соларните станции и т.н Знаете, че всяко едно си има предимства и недостатъци и най-вече изразени в икономическа рентабилност. Същото важи и за генните технологии. Кои точно ще се развиват и как ще се определи от конкретните интереси на българските потребители, производители и преработватели - пазара ще определи търсенето. Само че в момента, пазара няма как да го определи. Защото просто в страната е забранено да се разработват научни теми свързани с генетичните модификации. И пак ако трябва да продължа аналогията, ние забранихме производството на ток в България, а хората в света направиха дори електромобили. Същото се случва с генните технологии. В останалия свят се работи интензивно включително и в страните от ЕС. Никъде не са забранени научните изследвания, само в България.

Мария Чернева:– И вие ли смятате, че забраните ни правят зависими от големите компании, които разработват ГМО?

Доц. Божинов: – Да, защото регулаторната рамка забранява на научните български институции и обществени да работят по тези теми и единствените, които остават да работят са големите компании. Също така изключително тромавата регулаторна рамка пречи на обществените институции да предлагат на пазара подобни продукти, защото регистрацията на един такъв продукт изисква между 10 и 100 милиона евро, за да премине през сегашната система на регулация. Пределно сте наясно, че при тази тромава, тежка и изключително финансово затрудняваща регулаторна рамка обществените институции нямат шанс. И всъщност рестрикциите в момента работят в полза на големите компании.

Мария Чернева:- Ако вие можехте сега да направите някое ГМО, къде бихте се насоличи?

Доц. Божинов: - Ако можех сега да направя, къде бих се насочил! Очевидно памуко-производството е така тема, която ми е близка и има още какво да се направи по въпроса. Може да се смени и хербецида, който сме изполвали, тъй като патентите на други хербециди паднаха. Можем да използваме хербециди, които не са свързани с никакви авторски права било то на компании или на други държави и институции. И можем да поработим по устойчивост. Сега на ум ми идва един добър пример да кажем традиционната българска кюстендилска слива. Това е един сорт, който беше изключително добър, много плодовит и много вкусен като плодове, който в нашата страна изчезна заради едно много тежко заболяване наречено шарка по сливата. Това заболяване практически ликвидира насажденията на къстенилската слива в страната.

Мария Чернева:- Бихте могли да я направите устойчива на този вирус ли?

Доц. Божинов: - Да бихме могли, като подобно нещо вече е направено. В Румъния има направен подобен сорт слива, който е устойчив на вируса на шарката. И ако ние успеем да трансформираме българската слива, бихме могли да възстановим традиционните насаждения на този сорт.

Мария Чернева:- Румънците защо не се притесняват и така смело отглеждат тези култури?

Доц. Божинов: - Защото там все пак бяха чути научните аргументи от обществения дебат, докато тука политици, обществени организации категорично отказваха да чуят научните аргументи. Защото ние твърдим, че ГМ растения са най-тестваните културни растения изобщо в историята на човечеството. Няма няма други културни растения, които някога да са били изследвани по подобен начин. Всяко едно от тях се разглежда като нова лекарствена форма и се правят всички видове анализи, които се правят за лекарствените форми. Което за традиционните сортове, за създадените по традиционен начин сортове не се прави. Макар че те могат да съдържат изключително неясен генетичен материал като произход и поведение.

Мария Чернева:– Има ли някакви проблеми на земята, в която е отглеждано експериментално царевица на Монсанто? Проследили ли сте този процес?

Доц. Божинов: - Значи много лесно може да се установи какъв е случая. Опитите са се правили в две последователни години и общо засягат 200 хил дка в цялата страна. Всеки един може да провери на тези земи да види, че производството става съвсем нормално, няма никакви абсолютно ефекти заради отглеждането на ГМ култури върху земите, върху организмите, върху съседните зони от натура.

Мария Чернева:- Говори се замърсяване, заразяване с ГМО?

Доц. Божинов: - Много добър израз употребихте – говори се. В науката говори се изобщо не е мотив или обосновка на каквото и да било.

Мария Чернева:- Не е ли възможно да останат някакви неща от ГМ растения, да си намерят почва и да не можем да се отървем от тях?

Доц. Божинов: - Няма вариант, защото всички растителни остатъци прородните взамиодействия на организмите в екосистемите ги употребяват за собствени нужди. Винаги, всички екосистеми съществуват при ограничен ресурс, с това което разполагат. Така че всичко, което попадне в агро-еко-системата се усвоява моментално. Било от микроорганизми, било от насекоми, червеи, други бозайници, други видове организми. Така че нищо не остава неусвоено, неупотребено. И в годините не може да има дългосрочен ефект. Доказателство за това са все по нарастващите площи на ГМ култури в света. Ако унищожават земите, върху които са отглеждани, а вече се отглеждат повече от 15 години, нали сте наясно, че ако 15 години отглеждаме непрекъснато нови терени, земите по света щяха да са вече свършили. А земеделието си продължава върху същите терени, без да има каквито и да било проблеми.

Мария Чернева:- А не е ли възможно от ГМ растение да премине някаква модификация, например за антибиотична или хербецидна устойчивост на съседни култури, на съседни растения?

Доц. Божинов: - Теоретично това е възможно и всяка една модификация се изследва възможно най-детайлно и всички видове организми в екосистемата се проверяват преди това растение да бъде пуснато в екосистемата. Тези взамиодействия естествено няма как да бъдат проверени тук в оранжерията, защото не можем да проверим всички видове насекоми, които съществуват в екосистемите.

Мария Чернева:- Т.е. това че някъде, в някое европейско поле е пробвана царевицата на Монсанто, това не значи че тази царевица е безвредна на нашето поле?

Доц. Божинов: – Да, затова трябва да се изпробват и в България. Защото в нашите екосистеми има различни организми от да речем екосистемите във Франция. Така че ще има непроверени взаимодействия, които е добре да проверим, преди да разрешим отглеждането. Но ни и забранено, както вече знаете.

Мария Чернева:– А няма ли опасност царевицата устойчива на хербициди, да влияе на пчелите. Все пак съдържа белтък, който влияе със сигурност зле на един вредител, който е инсект?

Доц. Божинов: - Пчелите не се влияят от царевицата по никакъв начин. Има достатъчно много изследвания по тази тема. Пак казвам ГМ растенията са най-изследваните организми, които изобщо някога са били изобщо ползвани от човек по какъвто и да било повод. Няма ефект на ГМ царевица върху пчелите. Това е проверено достатъчно много пъти защото ГМ царевица се отглеждат в 6 държави в Европа и други 20 в останалия свят. Там навсякъде има пчели и на пчелите нищо им няма никъде по света.

Мария Чернева:
– Но по пчелите все пак попада ГМ полен, който пък попада в меда.

Доц Божинов: - Значи ако искаме да отглеждаме биомед това е друга тема. Но да кажем там има малко догматичен подход, че не трябва да има нито едно поленово зърно от ГМ царевица в биомеда.

Мария Чернева:- Е не ли така?

Доц Божинов: - Защо е така, каква е причината толкова параноично да избягваме това поленово зрънце. Значи ние ежедневно, ходейки по полетата, поглъщаме стотици хиляди поленови зърна от десетки и стотици видове растения. Едно поленово зрънце в меда няма да окаже никакъв ефект. Още повече, че то съдържа протеин евентуално от нормално почвено обитаваща бактерия, от която ние също ежедневно поглъщаме огромни количества. С други думи изменението на този полен не внася нищо нестествено в царевицата. То взима един естествен ген от един организъм и го вкарва в друг естествен организъм. И с единия и с другия ние ежедневно се сблъскваме в нашия път. Така че новата комбинация би могла да има някакви нови въздействия, но те са проверени многократно и изключително детайлно преди да се пуснат тези сортове на пазара.

Мария Чернева:- Как си обясняват тогава забраните в Европа, въпреки всички предимства и доказателства, които изброявате?

Доц Божинов: – От моя гледна точка Европа не е толкова затворена, колкото се опитват нашите медии да го представят. Европа е достатъчно отворена и отглежда ГМ култури. За сегатова са 6 страни, а от следващата година ще са 8 страни, които ще отглеждат ГМ кулури. Значи в Германия забраната ще отпадне, защото те започват за отглеждат ГМ картофи. Във Франция най-вероятно също ще отпадне забраната. Австрия не е подкрепила искането си за забрана, с което най-вероятно и там ще отпадне забраната и ще останат останалите страни - Гърция Унгалия и Люксембург, които по-скоро гледат какво правят големите производители Франция, Австрия и Германия отколкото действително да имат научни критерии, по които да правят забрани. Забраните при тях са наложени по аналогия на това, което се прави в нашето законодателство. Щом друг го забрани, да го забраним и ние. Независимо дали имаме основания за това.

Мария Чернева:– Да, но все пак притеснително е. Виена има доста научни институти и въпреки целия си научен потенциал е против.

Доц Божинов:- Не, значи има съществена разлика от това дали учените са против или е нещо подобно на това, което се случва в България. Но така или иначе и Европа постепенно се отваря. Вие знаете и изказванията на Барозу виждате, че е одобрен и нов сорт за разпространение в ЕС. Тепърва до края на годината ще бъдат одобрени още два нови сорта царевица, бяха разрешени още три хибриди за употреба в храна на животни и на хора. Така че Европа изобщо не е толкова затворена, колкото се разпространява. В нашата страна, това което видях е, че забраните са изключително в резултат на популизъм на политиците. А играта със страховете на хората настройва не добре информираните много силно срещу новите технологии.

Филмът "ГМО във фризера" можете да видитеТУК