проф. Върбан Ганев - ГМО безопасно, до доказване на противното

Мария Чернева:- Застрашен ли е човешкият геном от ГМ растения или храни? Има ли опасност по някакъв начин да се намесят чужди гени в нашия геном?

Проф. Върбан Ганев: - Краткия отговор е, че няма доказателства да има опасност. Ние сме ежедневно и непрекъснато всички хора в контакт с нуклеинови киселини, с ген материал. Чрез нашата храна всеки ден, всеки от нас поема до 1 грам ДНК от друг животински вид. Това, което би могло да се внесе чрез ГМ храни е една 250 хилядна от общото количество ДНК, което вземаме т.е като количество проблем няма. Видовият проблем, доколко е възможен - пренос на гени в природата е известен отдавна. Т.е това е част от еволюцията на микроорганизмите, част от изменчивостта на други, но обикновено той е затворен във вида. Много малка е вероятността гени от растения в разглеждания от нас случай да бъдат пренесени към човек. Разбира се в науката никога няма риск нула процента. Той не може да бъде изключен напълно, под клетва както се казва ...

Мария Чернева: - Добре, да вземем нула цяло нула един процент, че се случи някакъв пренос на гени. Какво следва, какво би могло да се случи? Може ли да разиграем някакъв лош сценарий?

Проф. Върбан Ганев: - Значи това, което следва да вземем пред вид, че за да има някакъв ефект пренос на гени той трябва да е такъв, който да се предава в генеративни глетки т.е. в половите клетки. А те нямат контакт с ГМО, което ядем. А засягането на единични клетки от огранизма обикновено няма ефект, тъй като тези клетки се подменят много бързо и дори да е настъпил ефект, той отпада за няколко дни примерно. Ако става дума за клетките на стомашната лигавица. От друга страна няма връзка в поддреждането на нуклеотидната последователност между микроогранизмите, които биха могли да бъдат преносители т.е. да вземат евентуален ген от растение и да ги пренесат в човешки клетки. Между микроорганизма и човека не съществува връзка, която да улеснява този процес. И въпреки всичко и всички аргументи, и липсата на каквито и да било доказатества и експерименти направени до сега, за това че би могло да бъде направено пренасяне на ген и то на цял функциониращ ген на друг вид върху човека, ние не можем да бъдем сигурни, че това не може да се случи. В края на краищата този процес е лотариен и той е с много малка вероятност да се случи, непознато малка. И всъщност такова е заключението на всички водещи и ключови институции, които са разглеждали въпроса за връзката между здравето и ГМ храни и рисковете които носи използваенто на ГМ храни. Според СЗО, Световната организация по изхранване на населението и ЕК, които имат регламенти, документи създадени, в които ясно се казва, че риск за генома на човека няма, но той не бива да бъде изключван.

Мария Чернева: – По-рискови ли се ГМ растения в това отношение- за пренос на гени, по рискови ли са те от другите?

Проф. Върбан Ганев: - Вижте принципно погледнато те нямат никаква разлика с останалите организми, с които сме в контакт и единствената особеност при тях е, че има внесен чужд ген, който не изменя нито характера на ДНК, нито подреждането на ДНК в техния геном.

Мария Чернева: – А има ли по принцип такива механизми, които да пренасят ген от един чужд вид в друг?

Проф.Върбан Ганев: - Да разбира се. Всъщност това е механизъм, по който се развива еволюцията на нивото на бактерията.

Мария Чернева: - Значи за еволюцията не е непознато това, че се пренася ген от един организъм в друг?

Проф.Върбан Ганев: - Да, те са в състояние да обменят фрагменти и благодарение на това еволюират. Освен това е известно и пренасянето на гени чрез висури, феномен, който на нас ние познат, чрез някои заболявания на човека, които се пренасят чрез естествено съществуващи вируси, които интегрират собствения геном в генома на човека в неподходящо място и възниква заболяване. Известен е и феномена на скачащите гени наблюдават при царевицата. Заради това откритие Барбара Маклин беше удостоена с нобелова награда.

Мария Чернева: - Скачащите гени?

Проф. Ганев: - Т.е. феноменът е известен, той не е нито нов, нито странен. Но той се осъществява на нивото на организмите, които са от един и същи вид. Няма как и е много трудно да скачат гени между животни от различно ниво на организация.

Мария Чернева: - Но вирусите го правят. Пренасят гени от един различен вид, в друг?

Проф.Върбан Ганев: - Да, това е част от тяхната еволюция. Те се размножават само като попаднат в клетка на гостоприемник. Има вируси, които са известни, които могат да атакуват генома на някои птици и бозайници.

Мария Чернева: - А вярно ли е, че в човешкия геном има много следи или много голямо количество чуждо ДНК?

проф. Върбан Ганев: - Има разбира се. В човешкия геном съществува една група онкогени, които ние означаваме като вирусни, протоонкогени т.е. пренесени от вирус. По начало голяма част са неактивни. Те се активизират при определени усволия, когато разбира се повишава риска и за злокачествено заболяване. Те имат свои аналози от геномите на някои вируси и са влезли в човешкия геном по този начин. Но факт е, че същестуват от хилядолетия в човешкия геном и не са настъпили драматични събития от тяхното присъствие. Означава, че това е част от баланса в природата от събитията, които се случват и природата и еволюцията би могла да толерира.

Мария Чернева: - Значи вие като човек, който се занимава с медедицинска генетика, нямате никакви притеснения по начина, за механизма по който се осъществява генното инженерство?

Проф.Върбан Ганев: - Аз бих казал отново – да се каже никакви, е бих казал доста категорично. Въпреки че до сега няма нито едно доказателство от проведени множество експерименти, в много сериозни лаборатории. Говоря за експерименти провеждани както от фирмите производители на ГМ организми или на материали от ГМО. Така и в научни и независими лаборатории и до сега не са получили доказателства. Но липсата на доказателства, не значи че няма доказателства.

Мария Чернева: - Значи вие оправдавате този изключителен контрол?

Проф.Върбан Ганев: - Такава система съществува в ЕС. Взема се пред вид произхода на храната, от къде е взет гена, който се пренася, какъв е продукта, който се синтезира в резултат на преноса, дали този продукт е близък до белтъци, за които е известно, че са или алергени, или токсични, или предизвикват някакви други вредни ефекти и т.н. Има един доста строг набор от изисквания, на които трябва да отговарят храните преди да бъдат регистрирани. Регистрацията или разрешението на ЕС важи до 10 години, след което те го губят и целия процес започва отначало. Искам да кажа, да дам пример за това, че вече имаме модел на организиране на много строги мерки на нивото на ЕС и смятам, че България трябва да върви колкото се може по-бързо по този път. Разбира се вече има създадена такава национална л-я за контрол. Но тя в никакъв случай не е достатъчна. Необходими са повече усилия, за да се даде сигурност на потребителите, че правителството, че държавата се грижи за това, да не се допускат опасни за здравето храни при тях независимо от това какъв е риска.

Мария Чернева: - Защо с хората са склонни да оправдават директната намеса в генома на хората при генните терапии, а се страхуват от ГМ растения?

Проф.Върбан Ганев: - Причината за това е, че в случаите, когато се налага ползването на генна терапия, тя не се отнася за непряко засегнатия човек от проблема с тежките наследствени болести. Той смята, че да може и да има някакъв риск, но той е за някой друг, който и без това е болен. Защо да не поеме още един риск. За разлика от храните. В случая с храните разликата голяма. Все пак всички хора са изложени. Тук искам обаче да разсея една илюзия около отношението на общностите спрямо проблема. Едно сериозно проучване от Великобритания например показва, че само 13 процента категорично избягват ГМ храни. Останалите не полагат специални усилия или нямат отношение по въпроса И тази дискусия е много позната на съвременното човечество. Тя е аналогична на дискусиите, които са съществували в началото на автомобилната индустия и тяхната продажба в началото на внедряването на електричеството.

Мария Чернева: - Значи смятате, че това е бъдещето?

Проф.Върбан Ганев: - Смятам, че това е път, който човечеството неминуемо извървява. Той може да отнеме много време, дискусията може да продължава много дълго. В САЩ и Западна Европа тази дискусия е горе долу от 96-та година ,чак сега поутихна. В България е в началото си и затова е толкова енергична и емоционална. Защото все още обществеността, няма достатъчно информация, за да разсъждават и да вземат собствено решение по въпроса.

Филмът "ГМО във фризера" можете да видите ТУК