доц. Пламен Калушков - ГМО не са заплаха за пчелите

Мария Чернева: - Има ли някакви рискове за пчелите, за меда от навлизащите ГМ растения ?

Доц. Калушков: - Сега генномодифицираните растения, които се отглеждат масово, не се използват от пчелите и не се посещават от медоносната пчела. Това са царевица, памук, соя и е известно, че те не са медоносни растения. Отглежда се по света масово и рапицата, но тя пък не е от интерес за България. Така че в световен мащаб единствено за сега от културите, които имат отношение към пчелите е рапицата. Има изследвания, от 2006та година по повод повишената смъртност сред пчелите в Щатите. И някои веднага го свързват с масовото отглеждане в Щатите на ГМ растения. Те от 98-ма година се отглеждат. Обаче изследванията не показват, че нещо е свързано поне за сега с ГМ растения, а там с някаква чревна бактерия. Последните години се появи и висока повишена смъртност и в Германия, а в Германия ГМ растение се отглеждат само опитно. Те не са масово разпространени, така че пчелите да ги посещават. Има и лабораторни опити по този въпрос. Хранени са например медоносни пчели в лабораторни условия. На ларвичките на пчелите са давани полени от ГМ царевица. И при много високи дози, над 50 процента от общия полен, който те поглъщат има някакви нарушения.

Мария Чернева: - А товареално ли е да се случи в природата?

Доц. Калушков:– Не. Значи опити в природата, където кошери са занесени близо до ГМ царевица непоследствено, показва че пчелите максимум някъде около 2 процента от полените, които събират са от царевицата в съседство. Т.е. това не е медоносна култура.

Мария Чернева: - Като се има пред вид, че за сега устойчивите към вредители растения имат белтък срещу съответното насекомо, не е ли логично че пчелата, която също е насекомо е заплашена?

Доц Калушков: - За сега изследвания не показват такива. Значи това е доста селективно. Например когато картофи, които имат ген, който ги устойчиви на колорадския бръмбар, той умира, защото яде директно от картофа. Но този токсин, който унищожава колорадския бръмбар за сеге не е установено да вреди на други насекоми. Освен на тия, които се хранят, които вредят на картофа. Много селективно. Дори ние имаме опити такива. Изследвали сме дали се поглъща да кажем този протеин при листни въшки и от там да се предаде на калинките, които са едни полезни насекомими – няма такова нещо.

Мария Чернева: – Какви са тези опити?

Доц. Калушков: - Ами в България са правени такива опити 2001-4 година ГМ картофи устойчиви на колорадски бръмбар, където не се употребяват инсектициди за борба с вредителя.

Мария Чернева: – Значи имате пряк опит с влиянието на ГМ насекоми върху насекомите?

Доц. Калушков - Ами специално между 2001-2004 та изследвахме влиянието на ГМ картофи, които са устойчиви срещу колорадския бръмбар. При тях те има вкаран ген от бактерията бацилус турингензис, който пази картофите от бръмбъра. И този протеин, който се съдържа в ГМ картофите, замества инсектицидите, които се изполват иначе за борба с колорадския бръмбар. С които които иначе се пръска 2-3-4 пъти през сезона. Когато се пръска инсектицид, обаче, той унищожава всичко. Не само колорадския бръмбар, но и всички останали насекоми, които са 100-200 вида понякога в това поле.

Мария Чернева: – Да не бида казвате, че използването на ГМ растения е полезно за останалите видове?

Доц. Калушков: - Значи в сравнение с инсектицидите, които се използват, са доста по-екологични. Просто те се познават ... ние намираме все повече от дивата природа навлизат вече в селскостопанските култури доста други видове, които иначе е ненормално да открием. Защото дори и да навлязат в полето, като се напръска посевас препарат, унищожава всичко. Докато ако не се използват инсектициди т.е. а при тези ГМ посеви не се изполват инсектициди, от дивата природа могат да навлязат по-редки видове и ние ги намираме там. Намирали сме редки видове паяци нетипични за агрокултурите, бръмбари които иначе нормално ако навлязат препаратите химическите ще ги унищожат. Вижте ГМ растения са много ново нещо и аз мисля, че трябва да се остави на учените да преценят дали са вредни. И затова е целта е не просто да се забраняват те, а да се оставят учените да правят опити и да преценяват. Защото според мене това е нещо много перспективно, много хубаво. Защото аз ви казах - вместо да пръскаме с химикали целия блок и да унищожаваме всичко, ние действаме на конкретния вид. Целево действаме и така от екологична гледна ГМ са по-добри.

Мария Чернева: - Все пак имате ли някакви резерви, съмнения, може ли са се появи някакъв негативен ефект?

Доц. Калушков: - Не и трябва да се оставят учените, защото .. много е интелигентно – те вкарват само един ген и този ген действа на точно определено насекомо.

Мария Чернева: – Добре де, имаше едни изследвания за едни пеперуди, които също не се влияят добре и се тровят?

Доц. Калушков: – Да, това е една пеперуда Монарх. Опитите са пак лабораторни, в САЩ. Значи първо тази пеперуда Монарх се храни в лабораторни условия с цветен прашец от ГМ царевица, но са й давани просто такива дози докато тя умре. Просто са ги увеличавали, увеличавали и най-накрая се установява, че при определена концентрация смъртността се повишава и теглото на възрастните вече е по-малко. Но е устеновено че такива концентрации в природата няма. И няма как една гъсеница в природата да попадне на растение с такава концентрация, да го погълне и да умре. И второ царевицата не е култура, която се посещава от такава пеперуда. Така че това си остава само един лабораторен опит. Подобни са правени и с други посеви и видове пеперуди и се оказва, че не са опасни за гъсениците на пеперудите.

филмът "ГМО във фризера" можете да видитеТУК