д-р Цвета Георгиева - продуктите от ГМО минават строга оценка на риска

Мария Чернева: - Какво изследвате в момента в лабораторията?

Д-р Георгиева: Извършихме един анализ на кафяв ориз?

Мария Чернева: – Защо го изследвате?

Д-р Георгиева: – Този кафяв ориз е внос от Китай. Изследвахме го дали не е неразрешен генномодифициран ориз bt 63. Той е заранен в ЕС. В смисъл има решение на ЕК, който налага специални мерки при внос на такъв ориз, тъй като той не е минал през процедура на разрешение. Не че е вреден или опасен, просто не е минал през процедурата за пускане на пазара в ЕС. Оризът е от една голяма пратка на пристанище Варна и от там беше взета пробата от колегите в РИОКОЗ Варна.

Мария Чернева: -– И какво показва вашата проба?

Д-р Георгиева: - Пробата е негативна за този ориз.

Мария Чернева: - Значи ще пуснете този кафяв ориз.

Д-р Георгиева: - Той е пуснат вече.

Мария Чернева: - А случвало ли ви се да засичате неразрешени ГМО?

Д-р Георгиева: - Ами в момента слава богу не, нямаме такъв случай. Специално за ориза при нас се изследват проби при спешни мерки.

Мария Чернева: - Как точно решавате какво да се изследва? Всеки ориз внос от Китай ли?

Д-р Георгиева: - Всяка пратка от Китай трябва да бъде придружена от съответните документи, че не съдържат проба от неразрешения ориз или сертификат или протокол от сертифицирана лаборатория в Китай или външна лаборатория. Гози ориз вероятно не е имал пърния набор документи и затова са решили колегите от РИОКОЗ да извършат пробонабиране.

Мария Чернева: - По каква методика се изследват тука храните?

Д-р Георгиева: - По принцип в България си има контрол на ген храни от търговската мрежа. Ежегодно министерството на здравеопазването изготвя програма съгласно, която се извършва контрол по документи и пробонабиране на случаен принцип на продукти от търговската мрежа.

Мария Чернева: - От тази година сте включили и детските храни защо?

Д-р Георгиева: - Тази година включихме и детските храни и храни на зърнена основа българско производство, поради повишената обществена чувствителност. Методите за иследване са съгласно европейския регламент 18/29 и 18/30, които се прилагат във всички страни членкина ЕС. Методите са валидирани в референтната лаборатория на ЕС и основно се анализира с тях. Те са скрининг методи качествени за идентификация и количествени за процентно определяне на съдържанието на ГМО в продукта.

Мария Чернева: - Тези храни, които са разрешени, вие как оценявате тяхната безопасност?

Д-р Георгиева: - В законодателството касаещо храни .. една храна се приема за безопасна до момента, до който не се появят доказателства, че тя е вредна. Тъй като храните и продуктите произвеждани от ГМО преминават през една много строга оценка на риска. Във крайна сметка решението на ЕК стъпва на решението на научното становище на доста голяма група европейски учени.

Мария Чернева: - Колко голяма?

Д-р Георгиева: - Групата в европейския орган за безопасност на храни е основните членове са 21. Но в тази група има под групи 6 или 7 с различна компетентност и съответно се привличат учени отвън за молекулни характеристики, за характеристиките на белтъците новосинтезирани, алергологични и токсикологични характеристики, агрономни и хранителни качества. И всички тези неща на новоподаденото ГМО най-детайлно се проучват от ГМО панела в европейския орган за безопасностна храните 28.19

Мария Чернева: - Има ли насрещна проверка на изследванията, които все пак са платени от самата фирма, които иска разрешение?

Д-р Георгиева: - Насрещна проверка по регламент и закон и по законодателна процедура не се изисква . Производителят прави такова в лаборатория с добра лаботаротна практика с доказана компетентност.

Мария Чернева: – Не е ли възможно тези данни да се манипулират?

Д-р Георгиева: - Ами не би трябвало да има такъв вариант, защото това са известни реномирани световни лаборатории, които не биха допуснали инай-малкото съмнение да падне върху името им.

Мария Чернева: - Т.е. изследванията се изискват от ЕФСА, в лаборатории на ЕФСА, а производителят на ГМО само плаща изследванията?

Д-р Георгиева: – Да, лабораторията трябва да е независима и да отговаря на условията за добра европейска пракитка. И винаги, задължително се правят два вида теста.

Мария Чернева: - Австрийците са така най-строги по отношение на ГМО. Те правили ли са свои собствени проучвания, по тяхня инициатива?

Д-р Георгиева: – Правят, да. Правят като научни проекти не само колегите от Австрия, но и от Англия и Франция са провеждали изпитвания с животни с цел оценка на въздействието, като третират с различни дози – ГМ в случая цервица.

Мария Чернева: - И какви са техните резултати?

Д-р Георгиева: - Ами техните изследвания бяха недостатъчни за категоричен научен извод. По принцип няма научни данни за негативни ефекти като ракови образования, въздействия върху репродуктивната система, въздействия върху гастроентестиналния тракт. Това което четем в някои проучвания на англичани или французи, които твърдят обратното, са опровергани от голямата част европейски учени като спекулативни.

Мария Чернева: - Спекулативни?

Д-р Георгиева: – Това е и моето мнение. Проблемът е в методологията на изследването.

Мария Чернева: - А според мнението на ЕФСА?

Д-р Георгиева: - Ами кога попадне досието вътре с най-подробните протокол в ЕФСА то се разглеждане само в ЕФСА. То се публикува в страница ЕФСА нет с органичен достъп, където всички страни членки имат възможност да разгледат всички протоколи, всички резултати, да ги проучат и ако искат да ги оспорят. ЕФСА отговаря ако е нужно, изисква още допълнителни изследвания. И това дори се случва много често – искат се допълнителни изследвания с цел спокойствие и сигурни доказателства за безопасността на съответното ГМО.

Мария Чернева: - Всичките тези огромни изследвания за безопасност на тези храни правят ли се за другите, немодифицирани храни.

Д-р Георгиева: - Ами като се замислим – не. Защото те не са на такъв регистрационен режим. Който можем да го сравним, по-скоро с една регистрация на пестициди.

Мария Чернева: – И затова ли ми казахте преди, че ГМО са по-безопасни от другите?

Д-р Георгиева: - Ами донякъде да. Тези, които са разрешени и са минали през тази процедура със сигурност. Няма място за безпокоство ако са в списъка на разрешениете ГМО на ЕС. Безпокойството по-скоро е в друга сфера, че производителя не спазва в много случаи регламента и не слага етикет. Което не дава право на информиран избор.

Мария Чернева: – А мислите ли че потребителят е информиран?

Д-р Георгиева: - Потребителят мисля, че не е информиран за много по страшни неща.

Мария Чернева: – Какви?

Д-р Георгиева: - Например т.нар Е-та. Има много вещества, които с химични и имат определена доза, в която трябва да присъства. Над тази доза те вече са вредни. Докато тук, при ГМО дозата, тази граница е сложена по-скоро въз основа на чувствителността на методиката, а не за това дали е вредна или не.

Целият филм "ГМО във фризера" можете да видитеТУК