доц. Тодор Попов - ГМО ще помогнат срещу алергиите

Мария Чернева: – Имате ли притеснения по отношение на храните от ГМ растения?

Доц. Тодор Попов: - Аз до сега не съм видял доказана генно модифицирана храна ... всъщност има много все още неясни неща по начало за алергиите към храни. Има един голям европейски проект, в който България участва, който е към свършване, който ще даде яснота по доста въпроси. Ние знаем кои храни имат алергогенен потенциал и от тази гледна точка можем да разсъждаваме, че някои храни, които имат алергогенен потенциал ако бъдат използвани за донори на гени за да се предадат ня някакви други растения уникални качества биха могли наред с полезните качества да придадат и тази склонност към алергия във реципиентите, в организмите

Мария Чернева: – А сега съществуващите на пазара ГМ храни?

Доц. Тодор Попов - В сега съществуващите ние не можем да говорим за някакви драматични алергични реакции, които да ни изненадват, които да ни плашат. Много от храните, които сега се използват и се внасят като генномодифицирани вече са минали едни много обстойни анализи, за това какво представляват, какви тератогенни свойства на първо място могат да имат, какъв е потенциалът им да предизвикват тумори, да предизвикват други сериозни, водещи до инвалидизация и смърт промемени в организма. Най-общо казано нямаме до сега сигурни данни, че тези продукти, които у нас специално се продават, имат този алергогенен потенциал, който теоретично биха могли да имат. Значи има исторически примери с това как бразилският орех, който може да алергизира хора е бил използван за гени за облагородавяне на царевица, на картофи и съответно тези гени са били дали част от своя алергогенен потенциал на новите продукти. Но това в определен смисъл е далеч от нас.

Мария Чернева: – А то има ли такова ГМО на пазара, с ген от бразилски орех?

Доц. Тодор Попов - Ами аз не съм в течение да има в Европа такъв продукт. Всъщност най-общо казано пак да се повторя - тези храни, които са с най-силен алергогенен потенциал това са чепупчестите плодове, фъстъците, лешниците. Към тях се насочва голямо внимание, но те пък са винаги под лупа. Знае се, че това са храни, които могат да предизвикат и то тежки алергии. И от тази гледна точка техния произход се следи много внимателно. Нещо повече. Правят се опити те да бъдат генно модифицирани така че да загубят част от алергенния си потенциал. Всъщност тези, които сега имаме проблем с тях като алергични храни да се опитаме да ги превърнем в по-малко алергични храни. Вие знаете за това анекдотично съобщение за котка, която е била създадена така че да не съдържа в слюнката си основния котешки алерген, който е всъщност най-алергезиращия алерген на домашните животни между всички, шампион между всички. Американците се били се опитали да направят котка, която да не произвежда в слюнчестите си жлези този алерген т.е. да не разнася с космите си един от най-силно алергезиращи антигени

Мария Чернева: - Т.е. вие разчитате на ГМ технологии, за да ...

Доц. Тодор Попов - Аз си мисля, че трябва да имаме едно реалистично отношение към ГМ храни. Убеден съм, че някои от аргументите, които използват противниците на ГМ храни най-общо са принципни някакви разбирания, съображения от рода на това, че щом твореца е създал организмите по един начин, човек като низша форма на живот няма право да ги променя. Цялата човешка история, историята на нашия напредък, обаче показва че в крайна сметка човек си подобрява живота именно като разчита на някакви нововъденения, на някакви нови процеси. Включително и на селекция. Всъщност какво представлява селекцията на определени животни – това е също един начин да се подобрят продуктите, които човек консумира, да се направят по-издържливи, да се направят те много по-обилни, за да могат да захранят те огромното население на земята

Мария Чернева: – А възможно ли е ГМ храните, например соята или царевицата, да станат причина за възникването на повече алергии?

Доц. Тодор Попов - Значи самата соя е една от алергизиращите храни без да е генномодифицирана. Тя е все пак създадена не от човек, това си е един растителен вид. Така че соята сама по себе си е с изразен алергогенен потенциал и въпроса е до колко гени от соя биха били предадени в други организми, за да получат определени качества, като масленост или да произвеждат дадени протеини, които да се превърнат в нови алергични нви заплахи за човека. Аз си мисля, че соята се употребява сама по себе си. Но не съм чувал и чел, някой да използва гени от соя в друг организъм. Не че не може да стане и това, но поне за момента вече има достатъчно насъбрана мъдрост сред учените, които да си дадат сметка за последиците на техните експерименти и най-вече има насъбран опит и са построени бариери срещу безконтролното манипулиране на генетичен материал. И това е налице и при човешката патология, където има инженерно генна намеса и при генномодифицираните организми използвани за добив на различни продукти, които да подобрят добивите и качествата на храните, които се продават.

Мария Чернева: – А възможно ли е модифицирани храни да предизвикат някаква предразположеност към алергии?

Доц. Тодор Попов: - Връзката е много хипотетична и далечна ако се приеме, че храните биха променили колонизацията на човешкия стомашно ревен тракт от различни микроорганизми, които пък да повлият на развитието на имунната система. А това от своя страна са доведе до възникването на алергизация. Това е много хипотетично и трудно може да се докаже. По-близко до ума е въпроса, защо в крайна сметка се увеличават алергиите преди още да са се появили ГМО. И аз не мисля, че ГМО биха дали допълнително тласък на увеличаването на алергиите. Просто алергиите са болест на съвременния човек.

Филмът "ГМО във фризера" можете да видите ТУК