Последно сбогом с Валери Петров

Днес казваме последно сбогом на Валери Петров. Той беше епоха в българската култура. Остави емблематични творби за възрастни и деца в литературата, киното и театъра. Не се умори да пише, да превежда, да рисува образи от думи и с думите си остави ярка, незаличима следа. Когато пишеше, на белия лист се появяваше целият свят - несъвършен, но въпреки това красив. Само в няколко реда събираше една мъдрост, една изповед, една проста истина. Със сведен поглед и море от цветя стотици отдадоха почит и изпратиха хвърчащия човек в последния му полет. Галя Каменова, учител: - Казва се приятел пръв, но защо е той такъв? Затова, че пръв полита в огъня да те спаси. Вели Чаушев: - Валери... беше творецът. Валери беше... как да ви кажа изворът, електроцентралата, а аз се опивах да бъда жицата, която да стигне до онази крушка, която да светне на хората. Кирил Маричков: - Той освен, че беше гениален поет, наистина гениален. Беше и един прекрасен истински човек. Инж. Георги Пенков: Много талантлив, скромен и такъв културен човек рядко се среща в България. Проф. Георги Близнашки, министър-председател на България: - За съжаление разделяме се с един от колосите на българската култура, а и мисля и на световната култура. Доц. Мартин Иванов, министър на културата: - Храмовата завеса на храма на изкуствата се разкъса онзи ден и всички ние останахме много празни и много осиротели. Акад. Стефан Воденичаров, председател на БАН: Един човек, който направи много за това да се запази духовността и толерантността в България. Акад. Светлин Русев: - Той беше от хората, които не афишираха себе си, но носеше достойнството със себе си. Акад. Николай Милошев: - Малък голям човек. Проф. Иван Илчев, ректор на СУ: - Когато ухажвах първата жена през живота си и четях "В меката есен". Вежди Рашидов: - С цялата си добродушност, но човек с характер ми прилича на Махатма Ганди. Сергей Станишев: - Човек, който наистина излъчваше светлина. Всеки, който е имал възможност да разговаря с Валери Петров, го е усетил. След всяка среща човек тръгва по-добър. Славчо Пеев: - Той беше едно такова сърце голямо огромно. Преводът на Валери в "Продавач на надежда" няма измерения. Татяна Лолова: - Играла съм в негови пиеси. Той е нещо много скъпо за всички ни, не само за мен. Не мога да го обсебвам. Той е на всички и както казах ние не се сбогуваме. Той ще бъде с нас, докато ни има. 24-часово четене на стихове на Валери Петров предложи в социалната мрежа журналистката Еми Барух. "Нека започнем днес в 12 часа, навсякъде където и да сте", прикани познати и непознати Барух. В Балчик самата тя взе една от книгите на Валери Петров, за да прочете любим стих. Към нея се присъедини и актьорът Георги Новаков, а тази вечер около 10-ина приятели ще четат поемите на Валери Петров в негова памет. По идея на журналистката всяка година на този ден 24 часа ще се четат стихове на поета.