2009-та - последен шанс за Козлодуй

Евентуалното рестартиране на един от спрените блокове на атомната централа в Козлодуй е въпрос, който България трябва да обсъди с ЕК. Това е неизбежно, предвид Договора за присъединяване на страната към ЕС, подписан през 2004-та година. В него е залегнал прочутият член 36, на който се позовават и президентът, и премиерът, когато заговорят за рестартиране на вече изведени от експлоатация атомни реактори.

Пряка възможност за пускане на спрени атомни реактори не е записана в Договора за присъединяване. Член 36 на същия договор обаче дава непряко зелена светлина на подобен ход. „Ако до края на период от не повече от три години след присъединяването, възникнат трайни и сериозни затруднения, в който и да е сектор на икономиката, или затруднения, които могат да причинят сериозно влошаване на икономическата ситуация в дадена област, България може да поиска разрешение да предприеме защитни мерки, за да възстанови положението..."

Така евентуално пускане на един от спрените блокове ще представлява „защитна мярка" - България трябва да поиска разрешение от ЕК, която има пет работни дни, за да каже „не" или „да".

Заедно с искането България ще трябва да прати и мотиви, доказващи пряка връзка между проблема и решението, т.е. между липсата на газ и пускането на реактора. Дори реакторът обаче да бъде задействан, това ще е временно, защото в същия член 36 е казано, че мярката се прилага само за период, необходим за постигането на целта. Т.е., когато руският газ тръгне, реакторът ще трябва да спре.

Към всичко това се добавя и фактът, че тези мерки са приложими до 3 години след присъединяването към ЕС. А с изтичането на 2009-та, изтичат и тези три години. С други думи, ако реакторите някога ще работят отново, то 2009-та е вероятно последният им шанс.

Мнение по темата на Йордан Костадинов, бивш директор на АЕЦ "Козлодуй", можете да видите във видео файла.