Със звън на часовници и камбани бяха открити празниците в Стария град на Пловдив. Тази година те се провеждат под мотото "Адрес на вечността". Ритъмът на местното време, през последните два века ще бъде представен в специална изложба.
15 старинни часовника от колекцията на Старинен Пловдив, ремонтирани и реставрирани, са част от историята на града и правят символично връщане назад към миналото. Сред тях има настолни стенни и джобни уреди отмерващи преходността на желанията :
Антоанета Пердикацева - уредник: Да се носи джобен часовник на ланец това е символ на висок социален статус в обществото и знак за владеене на времето представителите както в Западна Европа така и в България на тази средна класа не само европейци, но и ориенталци.
Експонатите са използвани от по-заможните жители на Пловдив в края на 19 век и началото на 20-ти. Точността е била важна за собствениците затова повечето са поръчвани предимно в Германия, Австрия и Швейцария, а се е търсило вече, влиза и става доминантна прецизността на самия часовников механизъм за сметка на много по изчистени форми.
Символът на града обаче и преди и сега е обществен часовник намиращ се на Сахат тепе. Издигнат е в края на 16 век. Всичко в Пловдив било свързано със звъна на часовника й:
Владимир Балчев - историк: Всички тези ханове са ориентирани към Сахата към часовника във връзка с пътуването със съединяването на Европа с Азия, така че Пловдив е нещо централно и не случайно е един от първите часовници в Османската империя.
Разказът за времето е дълъг, но и за него е нужен часовник, който да ни покаже времето.