Северна Корея гони работници заради кризата със Сеул

Според театралното правило, след като на сцената има пушка, значи тя трябва да гръмне. Е, северокорейското торпедо гръмна, южнокорейският боен кораб потъна и в следващото действие героите в пиесата почти се хванаха за гушите. Почти, но не съвсем.

Години наред Кесонг и туристическият комплекс в Кумганг ("Диамантената планина") - и двата на територията на Северна Корея, бяха витрина на новите подчертано добросъседски отношения между Севера и Юга. Компанията АСАН, дъщерна на един от най-големите южнокорейски концерни, беше създадена специално, за да разработи тези две
икономически инициативи. Северна Корея даде територията за тях и изключително евтина работна ръка. При това част от заплатите на северокорейските работници се превеждаха пряко към държавата. Едни от първите заводи в Кесонг бяха за дрехи и ръчни часовници. Първоначалните планове бяха за 20 години да се изгради технологичен център с необходимата инфраструктура за различни видове производства, където заедно да се трудят корейци от двете страни на границата. Проектът дава на Севера достъп до технологическия и финансовия ресурс на Юга и естествено - създава хиляди работни места за северокорейците.

Сега Кесонг се превръща в мерило доколко наистина са враждебни отношенията между Сеул и Пхенян. Единственото, което липсва, е ясен отговор на въпроса - кой, за Бога, сложи тая пушка на сцената и какво да се прави след като тя гръмна?