Какво очаква Белгия след изборите

Кралят на Белгия започна консултации за ново правителство след
вчерашните парламентарни избори. Победител в северната част на страната,
където се гласува само за холандскоезични партии, е сепаратистката Н-ВА,
чийто лидер Барт Де Вевер иска независимост във Фландрия в дългосрочен
план.

На юг, където белгийците гласуват само за френскоезични политици
победител е социалистическата партия, чийто лидер - Елио Ди Рупо е сочен
за следващия белгийски премиер. Кореспондентът ни в Брюксел опита днес да намери отговор на въпроса как белгийците гледат на бъдещето
на страната си и попита анализатор дали краят на Белгия наближава.

Усмивки от първите страници на белгийската преса! На север сепаратисти, на юг - социалисти! В деня след изборите белгийците не крият, че са объркани. Освен тревога обаче има и вяра, че и този път прочутият компромис по белгийски ще проработи отново:
- Мислех, че съм белгиец, защото съм от смесен произход, а сега се питам какъв съм? Чувствам се брюкселец, но в никакъв случай не се чувствам фламандец, въпреки че съм роден във Фландрия!
- Не ни е първата криза! Трябва да живеем заедно. Вярно е, че на север и на юг разбиранията са различни, но вярвам, че в Белгия доминира волята да продължим да живеем заедно!

Резултатът от изборите е истинско сътресение за Белгия. Ако на юг социалистите винаги са били силни, то на север за пръв път от 60 години християн-демократите губят. И то в полза на крайни националисти, искащи разделение, но водени от изключително интелигентния бивш преподавател по история Барт Де Вевер. И като капак, казва анализаторът от Свободния университет в Брюксел, Жан-Беноа Пиле, въпреки избора им, самите фламандци не желаят разделение, но ще използват националистите временно, за да проведат частични реформи:

Жан-Беноа Пиле - политолог, Свободен университет - Брюксел:
- За пръв път мнозинството депутати от Фландрия, признават, че няма нищо лошо в това Белгия да престане да съществува. Например през 2050-та година. Избирателите напротив! Последните проучвания показват, че 85% от фламандците искат единство за Белгия! Тогава защо гласуват за сепаратистка формация? Ами защото първият етап от проекта на сепаратистите е да прехвърлят повече компетенции от централната към местната власт и избирателите са съгласни! Когато това бъде направено, хората ще се върнат към традиционните партии и няма да гласуват повече за сепаратисти!

Всъщност, това, което фламандците искат е реформи и повече власт за техния регион:
- На практика и в момента Белгия е разделена по различни показатели. Казват, че това е най-федерализираната държава в Европа. Основни политика като здравеопазване, транспорт и образование не са от компетенциите на правителството, чиято сграда виждате зад мен, а на регионите. На север това е Фландрия, в центъра - малкият регион на Брюксел и на юг - Валония. Каквато и да истината за намеренията на Барт Де Вевер, той не крие едно - вярата си, че естественият ход на нещата ще доведе един ден до независима Фландрия.

Жан-Беноа Пиле - политолог, Свободен университет - Брюксел:
- Неговата крайна цел е Белгия да изчезне в полза на регионите и езиковите общности от една страна и Европа от друга. Но не е ясно колко бързо иска да стане това.

Прогнозата за бъдещето на Жан-Беноа Пиле навежда на мисълта, че слуховете за смъртта на Белгия са силно преувеличени:

Жан-Беноа Пиле - политолог, Свободен университет - Брюксел:
- Накрая ще се получи нещо смесено между идеите на сепаратистите и социалистите. Система, при която най-много власт ще бъде концентрирана в местните власти, не в Брюксел. Централната власт ще запази само външната политика, отбраната и нещо, което Н-ВА не иска - социалното осигуряване - пенсии, безработица... Така, социалната солидарност между гражданите ще остане третият голям ресор и ще придава смисъл на централната власт.

Всичко това води до една невероятна бъдеща коалиция - националисти фламандци и социалисти. С министър-председател, най-вероятно този човек - Елио Ди Рупо - лидер на социалистите-франкофони. Парадоксално или не, единствената му допирна точка със сепаратистите е желанието за дълбока реформа. Каква ще е тя обаче, никой не казва. Защото заради тази реформа, вече изгоря предишният премиер Ив Льотерм и никой не иска да го постигне неговата съдба. Така, преди компромисът по белгийски, предстоят продължителните среднощни преговори по белгийски.