Отиде си художникът Иван Кирков

България загуби едно от явленията в своята култура. Почина художникът Иван Кирков. Свободолюбив по дух и с ярък талант Иван Кирков оставя след себе си забележитлно творчество в областта на живописта, плаката и сценографията в киното и театъра. Художникът е вдъхновител и на поколения млади творци. Във филма на Атанас Киряков, озаглавен "Иван Кирков - или да се спасиш в спомена ", творецът определя себе си като особняк, скептик и скандалджия с чувство за хумор. Кой беше той?

Иван Кирков оставя след себе си забележителните си произведения в оригинален стил. Имагинерен реализъм, както той го нарича.

Художникът е роден е през 1932 година в Асеновград. Завършва живопис в Националната художествена академия. Още с първата си изложба името му се превръща в синоним на неконформизъм и модерност. Иван Кирков е любител на експериментите. Работи в различни области и жанрове - живопис, илюстрация, плакат, сценография.

Кирков дебютира като художник и в киното с филма "Инспекторът и нощта". Автор е на стенописите на потона и завесата на Народния театър "Иван Вазов" и монументалната металопластика във фоайето на Централната гара в София.

Иван Кирков - художник: "Иване, недей да разлайваш кучетата!"

Художникът е критикуван от властта по време на комунистическия режим. Една от картините му, която "разлайва кучетата" се казва "До морето".
Културтрегерите тогава не могат да разберат защо персонажите в нея гледат към хоризонта. А за Кирков да имаш именно "широк хоризонт" е най-голямата ценност и стремеж.

Иван Кирков - художник: "Умряла риба не можело да се рисува, ако е жива - може. Абе нямам думи, бе."

Приживе Иван Кирков определя себе си като особняк, скептик и скандалджия с чувство за хумор. Като художник успява да насити творбите си с неповторима емоционална атмосфера. Русува по памет и така търси смисъла отвъд това, което възприемаме със сетивата си, отвъд битовизма и ограниченията.

Иван Кирков - художник: "Има една проста дума - свобода на човека, която е най-важното за всичко, бе. И ако тоя български народ не му проумее тимбата, че не съображенията могат да карат живота му както трябва, а истинският стремеж на собствените им сили е важен, отиде по дяволите всичко, защо сме се родили на тази земя, да плачем. Е, не ми се говори повече, честна дума."