Спорът за Панагюрското съкровище

Няма документи, които да доказват как Панагюрското златно съкровище е
станало държавна собственост. Това разкри пред "По света и у нас" един
от потомците на братя Дейкови, открили златните съдове. Дебатът на кого принадлежи съкровището беще подновен за пореден път през последната седмица. Защо вече 6 десетилетия над националната ценност тегне мистерия, вижте в следващия репортаж.

Павел е внук на най-големия от тримата братя Дейкови, открили златното
съкровище край Панагюрище през 1949 година. Вече години наред се
опитва да сглоби пъзела около това как от ръцете на неговия дядо
съкровището е попаднало в ръцете на държавата.

Павел Цветанков:
- Идва директорът на Пловдивския музей тогава, взима съкровището от
Панагюрище, за което вече няма документи. Оттук нещата остават без
документална линия. Това ме накара да потърся документите, които
евентуално липсват и се оказва, че държавата или няма, или не иска да
ги покаже.

Министерството на културата отговаря на Павел, че не притежава никакви
документи за съкровището. Информация той търси също от музеите в
Пловдив, София и Панагюрище, както и в държавния архив. Оказва се
обаче, че никой не разполага с документи.

БНТ:
- Защо според вас тегне една мистерия, една недоизказаност над
Панагюрското съкровище?
Павел Цветанков:
- Защото се крие истината много години. Включително и това кой кога как
го е намерил. Интерес има всеки, който получава пари от него.

Като потомък на откривателите Павел не търси финансова изгода, но иска
истината за деветте златни съда да излезе наяве веднъж завинаги. Така
според него много по-лесно ще се реши и спорът за това къде трябва да
се съхранява съкровището днес.

Павел Цветанков:
- Аз съм пристрастен. Аз съм панагюрец. Мисля, че това съкровище трябва да продължи да си обикаля света, не само България. Но с подходящата история, която да бъде самата истина.

За да се знае и след 100 години, че братя Дейкови са откриватели на
Панагюрското златно съкровище.