Комисарят по правата на човека на СЕ: България има напредък в приема на бежанци

България има напредък по отношение на приема на бежанци, но условията трябва да се подобрят във всички центрове в страната - оценката е на комисаря по правата на човека на Съвета на Европа, който посети България. Той даде специално интервю за БНТ, в което коментира защо Европа трябва да промени мисленето са за бежанците, кои са ключовите моменти за интеграцията им и къде вижда проблем за свободата на словото у нас.

Нилс Муйжниекс влиза за първи път в центъра "Военна рампа"  преди година, когато обикаля няколко страни заради вълната от сирийски бежанци към Европа. Сега отново се връща там.

НИЛС МУЙЖНИЕКС, комисар по правата на човека на Съвета на Европа:  Няма място за сравнение. Има много подобрения. Преди година имаше един комендант и 700 бежанци, условията бяха много лоши. Сега условията са  значително по - добри, управлението е относително добро.  Разбрах, че не всички бежански центрове са в добро състояние, например в Харманли има проблеми с медицинските грижи и с някои уязвими групи. Но като цяло системата се е разраснала и се е развила, материалната база се е подобрила и това е много добре. От друга страна, отрицателното е, че има все повече хора в затвора по обвинения, свързани с имиграцията. Казах на властите - затворите ви и без това вече са препълнени, защо вкарвате хора в затвора само затова, че пресичат границата и се опитват да започнат нов живот. Това не е във ваш интерес.

Някои от бежанците му разказват, че са благодарни за помощта, която са получили, но искат да изградят живота си отначало. Военна рампа е център за оцеляване, но не и място, където да започнеш нов живот -  казва комисарят.

НИЛС МУЙЖНИЕКС, комисар по правата на човека на Съвета на Европа: Не всички могат и ще напуснат страната, мнозина ще останат. Във ваш интерес е те да научат български, да си намерят работа, децата им да ходят на училище, да плащат данъци, да имат принос за обществото. България работи по своя интеграционна политика - приветствам това.   03.08 - Но има един ключов момент - трябва да се работи с цялото общество, с предразсъдъците, страховете, стереотипите на мнозинството, за да могат да приемат хората отвън в своите квартали, училища, работни места.  Това е нов феномен, изисква да се адаптираме към него, има трудни моменти, има престъпления от омраза, на които властите трябва да реагират, но когато говорим за интеграция, трябва да говорим и за отношението на мнозинството."

Нилс Муйжониекс приема лично каузата на бежанците. Родителите му бягат от Латвия през 1944г.,  след 6 години в Германия, стигат до Съединените щати. Съдбата им повлиява на избора му да се посвети на човешките права и на правата на бежанците.

НИЛС МУЙЖНИЕКС, комисар по правата на човека на Съвета на Европа: Благодарен съм и изумен от възможностите, които родителите ми са имали. Опитвам се да направя каквото мога, за да може всеки друг в подобна ситуация  да има същите възможности като тях. Щастлив съм, че имах възможността да се върна в родината на родителите си, след като ситуацията там се подобри. Разказвам понякога тази история на бежанци и тя им дава надежда, че може да започнеш живота си отначало на ново място, но също и да се върнеш  в родината си.

Комисарят е убеден, че България трябва да се възползва от европейските средства, предназначени за програми за интеграция. Настоява, че не може да се очаквате страните, подложени на най-голям миграционен натиск като България, Гърция, Италия, Испания да се справят сами с проблема с имигрантите. Призовава европейските държави да не връщат бежанци в България, особено от най-уязвимите групи, като деца, бременни, жертви на насилие и трафик, защото страната ни все още не е в състояние да им осигури подходяща грижа и защита. По повод трагедията в Средиземно море, където над 300 души се удавиха в опит да стигнат бреговете на Европа, комисарят изтъкна, че е необходима промяна в мисленето и политиката на европейците.

НИЛС МУЙЖНИЕКС, комисар по правата на човека на Съвета на Европа: ЕС се съсредоточи върху сигурността и граничния контрол и забрави човешките права, забрави издирвателните и спасителните операции. Харчим толкова много за огради и стени, за мерки за сигурност и толкова малко за мерки за интеграция и спасяване на хора.

Визитата на Комисаря по правата на човека е фокусирана не само върху бежанците, но и върху още две теми - свободата на медиите и съдбата на хората в институции.

НИЛС МУЙЖНИЕКС, комисар по правата на човека на Съвета на Европа: Най-големият проблем е способността на механизма за финансов надзор да налага глоби на медиите. Да ви кажа честно, не ми е известно да има друга страна по света, в която това може да се случи. Това е  недопустимо, не бива да се случва. Един финансов регулаторен орган не знае нищо за медиите, за свободата на медиите и не би трябвало да има властта да налага глоби на медии. На това трябва да се сложи край. Защото би било много трудно да се пише за финанси и банки, ако се страхуват, че ще им бъде наложена огромна глоба.  10.49 Много представители на медиите споделиха тревогата си от несправедливо разпределение на  парите от Европейския съюз по информационни проекти. ....Призовах правителството да намери механизм,.... за да направи така, че разпределението на средствата да е справедливо, равностойно и всички медии имат достъп до тях.

Комисарят е посетил и интерната за момичета в село Подем. Мнението му е, че институции като тази не трябва да съществуват, защото са неефективни, а гълтат много средства. Според него,  парите могат да се похарчат по-добре, като се помогне на децата, нарушили закона, и на семействата им, там, където живеят. Отчита напредъка по отношение деинституционализацията на деца, но се надява да види същата амбиция и при деинституционализацията на възрастни с различни увреждания.  След срещите на комисаря по човешки права на Съвета на Европа с министри, представители на държавни институции и неправителствени организации, както и посещенията на терен в страната ни, в рамките на три месеца ще бъде подготвен доклад за ситуацията с бежанците, свободата на словото и хората в институции в България.