Археолози от Националния исторически музей започнаха разкопки в легендарната местност Белинташ над Асеновград.
Археолози от Националния исторически музей започнаха разкопки в легендарната местност Белинташ над Асеновград.
Първите данни показват, че скалните образувания са почитани още преди 7000 години. Светилището е действало няколко хиляди години. Знаците, изрязани в скалите, напомнят платото Наска в Южна Америка.
На Беланташ, както според специалисти е правилно да се нарича обектът, геоморфолози доказаха, че е изсечен скален коридор подобен на познатия от Перперикон.
Двата древни паметника имат сходство, но още е рано да се каже дали са имали общи обитатели.
Първите сериозни археологически проучвания задължават изследователите да поискат от компетентните органи да обявят обекта за национален паметник на културата - заяви археологът Борислав Бориславов.
Открит е и олтар характерен за най-древните тракийски паметници изсечени в скалите:
Борислав Борислав - археолог:
Това, което е сигурно на този етап, е, че в каменномедната епоха това е краят на 5 хил. преди Христа, тоест времето на Варненския некропол. Това място е било почитано, тоест това е едно от най-ранните скални светилища в Европа ...олтарът, който след малко ще видите, е обърнат изцяло на изток.
Светилището е свързано с металургията и култа към слънцето. Открити са надписи на неизвестна писменост, които най-вероятно са притежавали магическа сила за древните.
На мястото са намерени стрели от късната бронзова епоха и предмети, свързани с производството на украшения. Върхът на светилището има пряка видимост към други места, които древните са почитали.
Там са открити свещени басейни с дълбочина два метра, в които са се извършвали ритуали - така наречените шарапани.
Когато тишината проговори: С подкрепата на „Българската Коледа“ 4-годишният Натаниел прави първите си крачки към речта