"Ориентализмът в Европа – от Делакроа до Кандински"

Една изключително интересна изложба вече втори месец привлича хиляди посетители в Кралския музей на изящните изкуства в Брюксел. "Ориентализмът в Европа – от Делакроа до Кандински" е събрала картините на над 150 европейски художници от най-различни течения в изобразителното изкуство. Изложбата отвори врати през октомври, но е на разположение на любителите на изкуството до 15 януари догодина.

Заглавието е повече от подлъгващо! Нито "Ориентализмът" е течение в изобразителното изкуство, нито Кандински и Делакроа имат допирни точки като художници! Всъщност изложбата, обединяваща 160 картини на над 50 европейски автори, отразява невероятното очарование на Ориента, пленило европейците някъде в края на 18 век.

В началото това е просто "Египтомания" – Европа иска да опознае един "забравен" свят. Например тази картина на англичанина Едуард Пойнтър, пресъздаваща един нереален пейзаж, събрал на едно място пирамиди, храмовете на Луксор и странстващият из египетската пустиня израелски народ. Ориентът, освен че пленява с очарованието си Европа, позволява и авторски "волности" – египетската кралица Клеопатра е изобразена гола от Ханс Макарт. Защото, ако по онова време на Запад на голотата не се гледало с добро око, то "другостта", олицетворявана от далечния Ориент, осигурява стабилно алиби срещу нападките за рисуването на неприлични сцени.

Изложбата включва и автори, впечатлени от суровите факти. Тази картина на французина Жан-Луи Жером изобразява пресичането на пустинята от пленени от османските власти местни хора в Северна Африка. Те са охранявани от Арнаут – човекът с пушка на раменете. Терминът, който в България има негативно значение на див и жесток човек, всъщност е турското название за албанец. А албанците били наемани от Османската империя за различни военни задачи.

Дейви Делпешен – куратор: "Най-вероятно това са наемни работници за изграждането на Суецкия канал. Картината на Жером е от 1857 година, а именно тогава започват първите строителни работи. Изобразени са множество хора от различен етнически произход – суданци, нубийци, араби... Има и охрана, защото тези хора са пленници – охраната се състои от османска милиция, т.нар. "арнаути"."

На тема „Османска империя” посетителите откриват нещо пак познато на българската публика – две картини на чеха Ярослав Чермак. Те изобразяват известните у нас "безчинства" на османските поробители – отвличания и гаври на башибозуци в Босна и Херцеговина са изобразени от Ярмак до най-малкия детайл.

Изложбата разкрива и един малко познат аспект на европейската мания по Ориента – мисиите на Наполеон Бонапарт далеч не са имали само военни цели. Войските на френския император са били придружавани от над 160 учени, работещи за Френската империя. Плодовете на техния труд, събрани в близо 26 тома, могат да бъдат видяни като част от изложбата.

Дейви Делпешен – куратор: "Това са били географи, художници, математици... всякакви учени. Целта е била да преоткрият класическата египетска култура. Трудът им се намира в тези томове, поръчани от Бонапарт и издадени между 1809 и 1829 година. В тези литографии виждаме един много подробен начин на изрисуване на античните египетски паметници. От другата страна обаче виждаме последицата от походите на Наполеон – французите откриват и типичната за онова време ориенталска култура – мюсюлманската култура на 19 век, представена тук от Джамията на султан Хасан в Кайро."

И като доказателство колко силен е бил интересът на западноевропейците към Ориента, изложбата предлага по една картина на трима титани на изобразителното изкуство – "Арабски празник" на Реноар представя пред публиката типичния замах на френския импресионист, пресъздал едно типично арабско веселие.

"Импровизация III" на руснака Василий Кандински рисува типичен ориенталски пейзаж, в който художникът не е пропуснал да вплете кон, оцветен в присъстващия в повечето му творби любим син цвят.

Дейви Делпешен – куратор: "В сравнение със стандартните художници или романтиците например, Кандински е много различен. Все пак това е началото на 20 век. Кандински е пътувал из Ориента и го възприема твърде различно. Използва ориенталски мотиви, но прави каквото си иска – сам избира цветовете, прави абстракции от отделните обекти. Така че при него има ярка разлика с ориенталистката традиция на 19 век."

Изложбата включва и творба на Пол Клее – най-модерната от всички, рисувана през 1922 година. Модерна и абстрактна, "Арабски град", сякаш слага времева точка на едно очарование, започнало през 18 век, но продължаващо и до днес.