Клетвите на българина са 3 пъти повече от благопожеланията

Сигурно ви омръзна да слушате, че на Коледа хората стават по-добри. Можем да опровергаем това твърдение и да бъдем добри и през останалите дни. Ако утре например някой ви засече на пътя, не го ругайте, а му пожелайте всичко добро. Дългогодишно изследване на професор Лилия Цветкова показа, че клетвите на българина са 3 пъти повече от благопожеланията. Обясняват го с нашата емоционалност. Затова и на Иван Вазов сигурно никак не му е било трудно да намери цветистите изрази от прословутия скандал между две съседки в "Чичовци".

"Грънясала сланино, дано се въвонеш", "Хаир и берекет да не визиш", "Бел ден да не видиш". Като южняшки народ българите съвсем не крият своята емоционалност. Словесните им изблици са твърде цветисти. "Гръм да те тресне", "Да те вземе мътното".

Проф. Лилия Цветкова, езиковед: „Той отправя директно своите благопожелания за добро и зложелания за зло".

В сборника си „Български благословии, пожелания и клетви", плод на дългогодишен труд, проф. Лилия Цветкова прави тъжното заключение, че в нашия език клетвите са 3 пъти повече от благословиите. Обяснява го не само с това, че българинът може силно да люби и мрази, а и с трудния живот на народа ни през вековете. С думите българинът се опитва да порази противника и да постигне справедливост.

Проф. Лилия Цветкова, езиковед: „Би било крайно да тълкуваме, че само злото е толкова силно изявено у българите, защото благословиите са имали много обществено значима функция".

Клетвите в българския език вече се използват много ограничено и са характерни само за някои общности, обяснява професор Цветкова. Радващо е, че благословиите, макар и модифицирани в пожелания, са вече част от делника ни.

Проф. Лилия Цветкова, езиковед: „Те са пожелаиня за нова рокля, за нови обувки, за приятно гледане на филм, приятно пътуване, за всичко. Пожеланията сега са по-кратки и не толкова по-изразни и богати на образност, както е било едно време".

А ето пожелания от днешния ден: "Аз желая само най-хубаво на целия народ", "Аз желая на всички много здраве", "Нова година, нов късмет, по-добри дни", "Това е най-важното късмет"!

Проф. Лилия Цветкова, езиковед: „На първо място здраве, на второ място да повишим авторитета си като държава, като народ.

Ами това е - нека насочим енергията на думите за добро: Весели празници, здраве и благоденствие и от екипа на "По света и у нас".