Книга за големите български фоторепортери

Първата книга, посветена на големите български фоторепортери, вече е на пазара. Нейният автор Цветан Томчев прави опит да смени гледната точка - да направи портрет на хората, които често възприемаме като хора без лица, зад кадър. Това са хората, които са били в сърцето на събитията между 1960 и 1989 година. Авторът обеща, че следва продължение за фоторепортерите на прехода. Предстои и борба за създаване на музей на фотографията в България. До момента такъв просто няма.

"Ако ти затворят вратата - ще влезнеш през ключалката. Ако ти запушат ключалката, ще влезнеш през комина - снимка трябва да има." Това са думи на един от най-големите ни фотожурналисти - Христо Юскеселиев. Разликата между фотографа и фоторепортера: вторият просто няма право на дубъл, винаги е в центъра на събитието, често рискува много, вижда голямото - в един кадър. Снимката на прехода, например. Според Георги Папакочев пръв я прави Любен Стаменов.

Георги Папакочев - фоторепортер: "Един беден човек, клошар, който наполовина беше хлътнал в кофата за боклук - гледка, която всички виждаме, но той пръв я показа на снимка."

Цветан Томчев - фоторепортер, автор на книгата: "Снимката на прехода: тя е характерна с образите на мутрите, на златните кръстове, на силиконовоите придатъци на дамите, на младите момичета, на нощните клубове, на квадратните джипове с тъмни стъкла."

Снимката на социализма. Николай Щерев казва: "Снимахме постановъчна, уж журналистическа фотография. Истинската снимка на социализма рядко вижда бял свят - като милиционер в издънка."

Цветан Томчев - фоторепортер, автор на книгата: "Той беше такъв разгащен и разпуснат, че нямаше как да не го снимам, но не съм публикувал тази снимка, защото имам печален опит с арестуването и се притесних да не ме арестуват и после пак да давам показания."

И снимката, каквато трябва да бъде: без украса на действителността.