Българи-стипендианти тръгват за Япония

Случващото се в Япония продължава да вълнува целия свят и вас - нашите зрители. Две седмици, според вас, това беше безспорното събитие на седмицата. Сега - страшните последствия от бедствието - изтичането на радиация, също събират много гласове - близо 30 % до момента. За това - продължаваме да ви разказваме за Япония. Шестима българи не се страхуват да заминат за Страната на изгряващото слънце. Те получиха самолетните си билети на церемония в японското посолство в София като стипендианти на японското правителство. Програмата Монбушо действа у нас вече 21 години и 380 талантливи млади хора са заминали да учат в едни от най-престижните университети.

Александър Станков - японист:
- Ако тази криза беше се случила в някоя друга държава, може би щях да се замисля за последствията. Но в Япония съм сигурен, че няма никакъв проблем.

Марина Пенова - молекулярен биолог:
- Не отивам с чувство за страх. Знам, че ако има народ, който може да се справи, то това е японският.

От Бога дадено е японците да оцеляват. Няма и капка съмнение във вълната от съчувствие, заляла света. Себе си те открай време наричат нихон-джин - японци, а останалите гай-джин - нарицателно за чужденеца. Но Монбушо събира най-талантливите от цял свят за наука. Сред тях са и 200 българи. И заедно с японците са в авангарда на света.

Борислава Спасова - компютърни системи:
- Проектът ми е свързан с електронно правителство, което смятам, ще има голямо приложение, когато се върна, защото ние сме много назад в сравнение с Япония в това отношение.

Д-р Гергана Стоянова - педиатър в Александровска болница:
- Била съм в Япония. Познавам ги хората. Те са изключителен народ, които никога няма да се оплачат, никога няма да помолят за помощ и са изключително благодарни на мъничкото, което си направил за тях. И това, което успея да науча, което успея да придобия като опит, като знание - след като се върна - ще го реализирам тук и в бъдеще, за да помогна на нашите деца, на децата с астма. Не показа ли трагедията в Япония, че светът е един. И силата на човешкото съпричастие. За да оцеляваме.