Историята на един баташки род

Десетки жители на Батак пристигнаха днес в София за канонизирането на мъчениците, загинали в църквата "Света Неделя" по време на Априлското въстание. Преди да тръгнат към столицата наш екип се срещна с наследници на баташки род, оцелял без да даде нито една жертва в най-ужасните и
трагични събития.

Вълнуващ и много емоционален е разказът за събитията от 1876-а на Мария Коларова. Нейният прадядо Петър Христосков е един от малкото оцелели във баташкото клане. След като въстаниците били принудени да предадат оръжието си на турската наемна армия и започнали кръвопролитията мъжът се скрил в църквата "Света Неделя" заедно със съпругата си и петте си деца.

Мария Коларова: "Няколко дена престояли там. Но водата не стигала за всички – майте карали децата да ближат камъните. Това принудило прадядо ми да бягат тайно от църквата."

Дядото на Мария – Димитър, тогава още бебе, трябвало да остане в храма за да не издаде бегълците. Но когато се опитали да го поставят в окачена люлка, детето паднало от завивките.

Мария Коларова: "Прадядо ми тъй като е бил много вярващ казва: "Това е Божи знак – където е детето, там и ние." И решават да останат."

Петър Христосков, съпругата му Злата и петте им деца са може би единственото семейство оцеляло в църквата "Света Неделя". Мария и до днес е убедена, че само силната вяра на прадядо й ги е спасила.

След кървавите събития синовете на дядо Петър участват в Балканската и в Първата световна война.

Мария Коларова: "Всички отиват на фронта. Шинелите им били пробити, но те незасегнати."

От благодарност за небесната закрила Петър Христосков купил от Русия позлатен централен полюлей, който дарява на новопостроената църква в Батак "Свето Успение Богородично", та с молитвата да осветява пътя на всеки, който с преклонение влиза в нея да укрепи духа и вярата си.