Как се определя датата на Великден

Защо всяка година Великден е на различна дата? Как се определя тя и защо католическият и православният Великден понякога съвпадат, а понякога не?

На тези въпроси, които често си задават българите, отговоря Елиана Димитрова с подкрепата на богослова и преподавател по Нов завет професор в Софийския университет професор Иван Желев.

На коя дата ще бъде Великден зависи от няколко важни условия. Първо- Велиден е в първата неделя след първото пълнолуние след пролетно равноденствие.

Ако не разбрахте нищо, ще обърнем нещата. Чакаме да дойде пролетното равноденствие, което обикновено настъпва на 21 март, след това трябва да мине и първото пълнолуние и в неделята след него е Великден. Нещата обаче не приключват дотук, защото има още условия.

Проф. Иван Желев - преподавател в Богословския факултет на СУ: "Докато половината от православните църкви включително и БПЦ, ние празнуваме празниците през годината по новия стил, докато Пасхата, Великдена го празнуваме по стария стил, което означава, че пролетното равноденствие не приемаме, че се случва както Господ го е дал, а 13 дена по-късно, което е трудно да бъде проумяно, но така се е е запазило."

И така към хипотетичната ни дата за Великден прибавяме още 13 дни, защото от всичките си празници единствено Великден, и свързаните с него като Цветница например, ние православните българи празнуваме не по нов, а по стар стил.

Ето от тези 13 дни идва и различното празнуване на Великден от православни и католици. Католическият Великден винаги е по-рано и варира - от края на март до 25 април.

Тук ще направим едно отклонение за Юлиянския и Григорианския календари или стария и новия стил. В края на 16 век се оказало, че тогавашният юлиянски календар изостава от астрономическите реалности и е коригиран с нов календар, въведен от папа Григорий, който е по-точен.

Проф. Иван Желев - преподавател в Богословския факултет на СУ: "Много късно нашите държави, в нашия регион приемат тази промяна, а църквите още повече са закъснели, а някои изобщо не са го приели."

Такива църкви са руската и сръбската православни църкви. И така запазвайки старостилното празнуване на Великден, църквата ни постига това, че празнуваме заедно с другите православни християни.

Проф. Иван Желев - преподавател в Богословския факултет на СУ: "Хубаво е всички да бъдат заедно, това е и едно от съображениянията ние да се придържаме към старата пасхалия, защото сега православните сме разделени по стар и нов стил, ако бяхме приели ние и новия стил за пасхалията, щяхме и на Великден да се разделим."

Понякога обаче, тъй като и двете системи са подвижни, католическият и правоославният Великден съвпадат както тази и миналата година. За да се изчисли датата на Възкресение Христово, има още едно - последно условие. Великден не може да бъде преди или в един и същи ден с еврейската Пасха.

Проф. Иван Желев - преподавател в Богословския факултет на СУ: "Не от някакво лошо отношение към евреите, а защото исторически, според Евангелията, Христос е възкръснал след еврейската Пасха. Така че ние не можем да празнуваме преди тяхната... Тяхната Пасха също върви по лунния календар и също се движи спрямо нашите фиксирани дати на нашия календар, гражданския календар."

И така, ако се окаже, че еврейската Пасха е след нашата дата за Великден, то той се премества в първия неделен ден след второто, а не след първото пълнолуние.

Следвайки тези правила, най-рано православният Великден може да бъде на 4 април и най-късно на 8 май. Но както се казва, не датите са толкова важни, за тях има календари, по-важно е усещаме ли Възкресението Христово в душите си.