Българският печат преди 50 години

Преди половин век, през 1961 година Великден се падал на 9 април. Отворите ли вестниците от тогава, по нищо не личи. Челото на "Работническо дело" е осеяно със светли аграрни заглавия и радост за селските труженици.

Сред "евтиния и рентабилен краварник" се мярка и по някой проблем. За раздути щатове, лоши пътища и загубен метал. Това - между другото. Иначе - "икономическата мощ расте със страшна сила".

Хубави вести. За новия гигант на черната металургия, който се ражда. А сега - ще стане на скрап. По ирония на съдбата - по същото време. Снимка за спомен на гордия футболен отбор Кремиковци.

Като стана дума за футбол - още едно съвпадение с днешните актуални теми. Статия за футболното хулиганство - два пернишки отбора - Миньор Брежане и отборът на металургичния завод Ленин набили съдията.

По света. Страсти в Куба през страстната седмица. Съединените щати нападат, Съветският съюз - заклеймява империалистите. Другарят Кастро гордо се бори, а сега - гордо подава оставка.

И изведнъж попадам на това заглавие: "Последното възкресение". Нима вестник "Вечерни новини" е счупил цензурата? Не. Това е фейлетон за религиозните секти - малко на брой, но опасни.

А в настоящето на комунизма няма място за такива. Единомислещият печат прави ентусиазиран опит да предскаже бъдещето.

И ентусиазирано се връща към настоящето - угояването на свине преди пленума на ЦК на БКП по селското стопанство.