Завиден ентусиазъм да постигнат целта си имат група млади българи. Тяхната кауза е да върнат към живот изоставеното родопско село Мандрица. В него живеят едва 30 възрастни. За възраждането на селото е създаден инициативен комитет, в който участват хиляди хора от цялата страна, а някои от тях дори не са виждали селото.
Мандрица е единственото албанско село в България. Преди почти три века в него се заселили овчари и то постепенно се разраснало. Сега в Мандрица няма млади хора и селото е на път да изчезне.
Мария Диева: "Искаме да има деца, искаме да има младички тука. Ама не стоят младите."
Родът на Ивайло Петров е от Мандрица. Преди година той създал сдружение за възраждане на селото. Включили се стотици хора.
Ивайло Петров: "Обединява ги една кауза. Всеки има нужда от някаква кауза. Смятам, че всеки нормален човек има нужда от нещо, в което да вярва, което не е опорочено, не е политизирано."
Много от участниците в сдружението са купили къщи в селото и идват винаги през свободното си време. Мечтаят да превърнат Мандрица в културен и туристически център.
Албена Георгиева: "За нас е нещо много емоционално. Може да граничи с лудост, но ние сме толкова свързани с това село."
И докато бабите в Мандрица чакат внуците си, животът в селото нахлува с рев на мотори.
Андонис Кьоцикис - Гърция: "За първи път идвам тука. Искаме малко разходка и кафе, може и ракийка."
Рокерите са дошли, защото ги е довел участник в сдружението за Мандрица.
Ивайлов Петров: "Едно такова малко селце има бъдеще и ако човек положи необходимите усилия и вяра, то може наистина да бъде възродено."
На Великден селото наистина се възроди. По улиците тичат деца и вече не е тихо.
Мария Диева: "Искам народът да е весел, да се радва на хубавото, макар да няма парички. Голяма работа - когато имаме - имаме, когато нямаме - няма. Ама народът да е по-добър."
В Мандрица камбаната бие за Възкресение.