Гергьовден е сред най-големите пролетни празници, съвпадащ с разцвета на природата. Затова той е наречен още "цветен Гьорги". Народът разделя годината на два цикъла: летен - от Гергьовден до Димитровден, и зимен - от Димитровден до Гергьовден.
Гергьовден е сред най-големите пролетни празници, съвпадащ с разцвета на природата. Затова той е наречен още "цветен Гьорги". Народът разделя годината на два цикъла: летен - от Гергьовден до Димитровден, и зимен - от Димитровден до Гергьовден.
От Гергьовден започва новата скотовъдна година, доенето на млякото, клането на агнета, подновяването на трудовите договори. Обичаите са за здраве на хората и добитъка. Централен момент е доенето на овцата, която първа се е обагнила през годината. Тя се окичва с венец от къпина, глог, здравец, коприва, завързани с червен конец. Същият венец се окачва и на вратата на кошарата. Първа запива млякото млада жена, за да се раждат женски агнета. На Гергьовден за пръв път се приготвя и прясно сирене, което не се соли, за да не пресъхне млякото на овцете.