Репортерски поглед: Как да се изучава религия в училище

Социологическо изследване на " Галъп" от началото на юни тази година (2015г) показа,че само 52 % от българите са религиозни, 36 % - не са, а 3 на сто са убедени атеисти.

Да се изучава ли религия в училище? Този спор се разгаря винаги, когато се обсъжда нов проект на Закон за училищното образование. Българската православна църква от години настоява " Религията" да стане задължителен общообразователен предмет равен на българския език и математиката.

Законодателите и просветното министрество обаче смятат, че родителите имат право на избор дали децата им да изучават задължително "Религия". Очаква се до лятната ваканция на парламента Законопректът за училищното образование да влезе в зала за второ четене.

Гледните точки за това да се учи ли религия - в репортерски поглед на Елиана Димитрова.

*** *** ***

С Вазовата молитва започва часът по "Религия" в столичното 68-мо училище.То е едно от общо 140-те български училища, в които се учи този предмет. Общо в страната " Религия" учат 8 500 деца. Учителката Зоя Михалкова преподава на 26 деца от първи до пети клас, събрани в две сборни групи. Родителите им е трябвало да подадат декларация, че искат децата им да изучават предмета.

- Вярно, че трудно става, има и други свободноизбираеми предмети, в които учениците могат да се включват, - казва учителката.

Тъй като е избираем предмет, часовете по религия обикновено са в неудобно за децата време, най-често когато е занималнята им. Трудно се намират и учители-богослови за толкова малко на брой часове. Всичко това води до отлив от предмета. Затова Българската православна църква настоява "Религията" да влезе в задължителната програма, има и концепция как да се изучава този предмет. Той трябва да се учи задължително като обаче се предлага избор сред няколко традиционни за България изповедания и един или два светски предмета като етика например.

Ловчански митрополит Гавриил: И от тези три, например, или четири предмета, родителите трябва обезателно един да изберат. Имат родители атеисти, които не искат децата им задължително да учат религия? Ще учат етика, никой не ги кара да учат задължително религия.

Така постепенно процентът на децата, изучаващи религия ще се вдигне от 1 на 30 и повече, смята митрополитът.Който избере религия-православие ще учи какъв е симисълът на Божията проповед, какви чудеса е правил Иисус Христос, обяснява той.

Ловчански митрополит Гавриил: Никой от учителите няма да има право да казва ще ти пиша 6, ако ти си повярвал в това нещо. Вече оттам нататъка едно дете, когато знае ще реши- дали ще повярва или няма да повярва.

Има и друг много голям смисъл, за да се учи православието, казва още митрополит Гавриил.

Ловчански митрополит Гавриил: Православието е тази вяра, която е съхранила българския народ, която е възпитавала блъгарите в любов към бога, в любов към родината, в любов към доброто.

И учителката Зоя Михалкова, и децата на които преподава намират смисъл в "Религията".

- Хубаво би било наистина децата да имат възможност да бъдат обхванати почти всички и по този начин да бъдат намалени агресията, неприличните думи, които често използват в училище, - казва учителката.

Полина е вече в десети клас и пет години е учила религия. - Трябва да е задължително, поне аз съм за задължителното изучаване, защото децата трябва да се научат да бъдат по-добри, - казва Полина. - По-добре да учат всички, така за да стане по-добър света, да се научат всички за християнството, защото някои хора като например питаш на улицата, той нищо не може да каже,това е хубав предмет, - допълва четвъртокласникът Валентин.

Комисията по образование в парламента напредва с второто четене на проектозакона за училищното образование.Депутатите се надяват до края на юни той да влезе в Парламентарната зала.В него, както и досега, религията няма да е задължителен предмет.

- Ако се създаде възможност да се изучава задължително, това на практика означава, че ще се изучава религия от всички ученици, което по всякакъв начин ще наруши и светския характер на образованието, - смята депутатът от ГЕРБ Корнелия Маринова. - Освен това, ако запишем религия, ние имаме над 100 официално регистрирани вероизповедания в страната, което би отворило възможността за деклариране на изучаване на всички официално признати вероизповедания.

Корнелия Маринова напомня още, че в училище има и деца от семейства,който не са вярващи.И наистина изследване на "Галъп" от последните седмици показа, че 36 % от българите не са религиозни, а има и 3 % убедени атеисти.

+Неофит - патриарх Български: Трябва ли да се въведе религиозното образование в училищата? Разбира се, работим в това направление.Тези,които са на власт се надявам, че ще помагат, а и ние се отблагодаряваме с църковни средства, с молитва.

Бойко Борисов, министър-председател: Мен майка ме е учила на вероучение, майка ме е учила,така че...Има министър на образованието, това са неща,които се дебатират, това са неща, които аз еднолично не решавам.

Проф. Тодор Танев , министър на образованието и науката: Религията не може да бъде задължителна, няма как да бъде задължителна, в Европа къде е задължителна.Аз няма да правя неразумни постъпки, няма как да ги направя и не искам.

- Сравнително малък е процентът от родителите, от хората, които желаят да се изучава в задължителна подготовка, значи не би следвало да се очаква от държавата да въвежда по един насилствен начин обучение, което е дълбоко свързано с ценностните основания на живеенето, - смята Коста Костов, главен експерт в МОН. И все пак има нещо ново в обучението по религия, което се предвижда в новия закон. Досега предметът се учеше като свободноизбираем, а сега ще попадне в графата за "разширена подготовка".Това по старому означава, че религията ще придобие по-високия ранг на задължителноизбираем предмет. И още. - Ще има възможност да се изучава религия като избираем предмет, но с повече от един час седмично, освен това има по-големи възможности,заложени в новия закон вкл. да има учебник по религия, а не учебно помагало, допълва експертът.

Предметът отново ще трябва да бъде пожелавен от родителите със заявления,но програмите за него вече ще утвърждава лично министърът.Но какво става с доста логичното предложение на Синода, предметът да е задължителен, а който не иска да учи религия да се учи на морал чрез етиката?

- Вижте, това са учебни предмети, които са в задължителната част на учебния план, етиката ... Тук се прокрадват идеи за възможност за избор, което на практика означава точно това, което ние предлагаме в законопроекта- да се избира в часовете за разширена и допълнителна подговка, - казва Корнелия Маринова.

И така, очевидно и този път религията няма да се изкачи на най-високото стъпало-задължителен общообразователен предмет.Все пак има и напредък- премести се от третото на второто.А може би броени дни преди приемането на проекта, от Светия Синод призовават за последно:

Ловчански митрополит Гавриил: Казвам на депутатите, да не пречим на децата да дойдат при Христос, защото всеки един от нас ще отговаря за това какво е направил за доброто възпитание на децата.