79-годишният дядо Петър не спира да свири и пее и сам си шие носиите

История за един народен певец от пазарджишкото село Росен. Освен че музиката е неговият живот, 75-годишният мъж от години ходи само с традиционни български носии, които сам шие. Още от малък той се увлича по народната музика. Научава над 150 автентични песни. Неговият учител по музика забелязал таланта му и го насочил да се занимава с музика. Искал да си купи акордеон и тъй като нямал пари заминал за Италия да работи в строителството. След като се върнал се записва и на курсове. Петър Гюров: Малко трудно го учих, защото трябваше да работа да си изкарвам хляба и да свиря, а това е трудно много. Но въпреки всичко, силната ми воля, стоманена както се казва, за да уча, защото много харесвам инструмента акордеон, на тия курсове се запознах с нотното писмо и полека лека, тогава бяха на мода карловите хора и Първомайската група, и тогава частния ми учител от Пазарджик ми ги записваше на плочи и аз ги разучавах, но много бавно, защото бавно четях нотите. С други музиканти той направил малка трупа за народни песни и тръгнали по събори и надпявания в страната. Печелил е златни медали от надпяванията в Копривщица. Успява да запали и сина си, който свири на гъдулка. Освен народните песни, Петър се увлича и от традиционните български носии,които сам шие. -синхрон: (Народните носии го обичам преди народните песни да уча, то просто стана съчетание творчество с носия ) Мъжът обича и да рисува и да прави дърворезби. Убеден е, че само човек, който милее за изкуството и е творец, може да преодолее трудностите, с които го сблъсква животът.