Кризисен център за деца, преживели насилие

Някои от заключенията на Българския Хелзинкски комитет за насилието над децата, са спорни, категорични са специалистите от Кризисния център към пловдивския дом "Олга Скобелева". Те са на мнение, че част от напътствията, които дават пазителите на човешките права, са принципни и не са общовалидни.

8 деца, жертви на домашно насилие, са настанени в пловдивския Кризисен център в момента. Причините, заради които са пристигнали тук, са различни, но нивото на шока е сходно.

Момиче: "Тук съм, защото имахме проблеми с майка ми. Пребиваше ме."

Момиче: "Не слушах баща ми, бягах от къщи и му създадох бая проблеми и бая често си хапвах шамарки за щяло и нещяло."

БНТ: "Затова ли започна да бягаш?"

Дете: "Да."

Това са само два случая. Край двете момичета има и деца, жертви на сексуален тормоз, както и на трафик. Към всички подходът е различен, затова експертите подкрепят идеята на Хелзинкския комитет за прифилиране на Кризисните центрове.

Албена Банчева – ръководител на Кризисния център за деца, жертви на насилие към Дом "Олга Скобелева" – Пловдив: "Добре е децата, които се настаняват в един кризисен център, да имат сходни проблеми. Това ги отваря за терапевтична работа. Чувстват се разбрани и не се чувстват сами в ужаса, който са изживяли."

Пловдивските терапевти, обаче, отхвърлят идеята за съкращаване наполовина на 6-месечния престой на децата в центровете.

Албена Банчева – ръководител на Кризисния център за деца, жертви на насилие към Дом "Олга Скобелева" – Пловдив: "В случаи, като при сексуално насилие, 3-месечният период е недостатъчен. Терапевтичната работа трябва да продължи по-дълго."

Провокирани от препоръките на наблюдателите, специалистите допълниха, че е несериозно да се говори за универсален период, през който кризата отзвучава, както и за унифициран подход към децата.