"Пътуване в миналото" - Балчишката крепост

НАЙ-ГОЛЯМАТА КРЕПОСТ ОТ VI ВЕК - ЗАГАДКА ЗА УЧЕНИТЕ

Прабългари са били обсаждали крепостния град, чийто останки крие земята край Балчик. До този извод водят проучванията на археолози, които работят в този момент там. Те разкриха допълнителни защитни съоръжения, строени срещу прабългарските конници. Крепостта в Балчик е най-голямата от 6 век по нашите земи. Чие е това монументално строителство и защо през вековете хората са изгубили дори спомен за укрепения град ще разберете в поредицата „Пътуване в миналото" на Мария Чернева и оператора Красимир Стоичков.

*** *** ***

Трябва да са били изправени пред сериозна заплаха. Такава огромна крепост не се строи току така.

Макар и в рамките на града, под продзорците на хората, оказва се че дори местните не са наясно колко много история има тази крепост и града зад нея. Късно-античната крепост в Балчик е учебен обект на софийския университет. Но не защото е по-лесен. Копка по копка студентите участват в истински разкрития за историята ни. В момента се опитват да установят кой и защо е направил допълнителна защита на крепостта.

- Я внимавайте хубаво дали няма керамика, - предупреждава студентите д-р Румяна Колева от катедра "Археология", СУ.

А то и самата крепост все още не е ясно кой и защо е строил. Дали е Юстиян или просто си е приписал чужди заслуги. Все пак най-ранните открити монети са 6 век от времето на Император Анастасий. Но който и да е строил, допълнителната защита пред крепостта е строена по-късно и непрофесионално.

- Най-вероятно е дело на едно местно население, което е оставено само на себе си буквално само на себе си, да се защитава със собствени сили и средства, - смята д-р Чавдар Кирилов - катедра "Археология", СУ.- Това съоръжение е направено в един определен момент, за да спира конници. Големият въпрос е кой е направил това. До сега са смятали че допълнителните стени са строени от прабългарите, заселили се по-късно в крепостта. Но последните проучвания показват обратното.

- Ако прабългарите имат нещо общо с това съоръжение е по скоро, че то е било направено срещу тях, отколкото от тях, - предполага д-р Чавдар Кирилов.

- Ще можете ли въобще да различите дали е срещу авари или прабългари? Никакъв шанс - нали - защото нито едните нито другите са дошли да си хвърлят тука керамиката в рова, - казва на студентите Румяна Колева. Въпрос на Мария Чернева: Добре, ако приемем, че част от защитните съоръжения са строени срещу нашествието на прабългарите успели ли са да ги спрат? - Ами ако съдим по археологическия материал най-вероятно, да, - отговаря д-р Чавдар Кирилов.

Следите им са най-вече около крепостта. Изглежда логично. Без флот, вероятно прабългарите са отложили превземането й за по-късно. Кога и дали чрез битка или дипломация, със сигурност през 10 век при управлението на цар Симеон, крепостта вече е била българска. - Някъде в 11 век това място като обитаване е изоставено и населението отново се връща долу в по-ниските части на Балчик, - казва Чавдар Кирилов.

А и в мирни времена, крепостта по-скоро пречи на движението и местните, а не нашественици са бутали някои от стените й. Останалите са белеели дълго време, запазени и във височина. До края на 19 век. - За един период от само 70 години тя е изчезнала, - смята Чавдар Кирилов.

Тези стени години наред са били източник на строителен материал. Колко ли къщи и огради са построени с камъни взети от тук?! Крепостта е заличена до толкова, че липсва дори и спомен за нея. Някъде във вековете се губи и името на това укрепено селище. Така че сега само археолозите могат да възстановят миналото.

Вижте още по темата в "Денят започва"