Момите на село-малко

Младите момичета бягат от селата. Градът ги примамва с по-добри възможности. Връстниците им обаче остават по-родните си места. Това показват демографски данни, огласени тази седмица.

Сайтовете и вестникарските колонки за запознанства разкриват донякъде актуалната картина в българското село. От обяви като„Млад и необременен с предишни връзки фермер иска отзивчива дама за цял живот” извира толкова тъга, че на по-сантименталния индивид може да му се пръсне душата от мъка. Оказва се, че именно младите фермери изобилстват по селата, за сметка на момите, които бягат към градовете.

Атанас Крошев:
- Моми по- няма. Ергените са повече.

Последните проучвания сочат, че неженените мъже по селата стават все по-плахи. Това лишава неангажираните жени от полезен ход.

Георги Митърчев, кмет на село Брестовица:
- За да се ожени едно момиче, някой трябва да го покани, да го поиска. Не може да отиде и да каже - Искам да се омъжа.

Селските юнаци имат странни виждания за съзряването си. За тях стар ерген започва да се изгражда някъде около 45 - 50- годишна възраст.

Българските селски ергени разказват, че системно са пренебрегвани от собствените си моми. Това ги прави подчертано кахърни и ги хвърля в тежки размисли. Твърдят, че дори природата плаче за тях.

След такива подхвърляния почти се изяснява защо ергените се множат, а момите бягат към града. Говори се, че вече на селските сватби за букета скачат не приятелките на булката, а отбрани юнаци, които чакат някой да им предложи венчило.