Помним по-лесно с "Пирамида на ученето"

Ваканционният месец август не предполага усилено учене от студенти и ученици. За скъсаните на изпит в университета обаче тъкмо сега е времето, в което интензивно да се готвят за септемврийската поправителна сесия.

"Пирамидата на ученето" предлага любопитни факти, които предизвикват още по-любопитни въпроси. Следвайки пирамидата, излиза, че най-малко научаваме от лекция и четене. От демонстрация запомняме до 30% - това е и максимумът, който можем да извлечем от пасивните форми на учене. Дискусията и практиката са далеч по-ефективни подходи. А най-много ще запомним, ако разкажем прочетеното на друг - 90%.

Елеонора Златинова, специалист по училищна психология:
- Когато слушаме, при нас работи само една репрезентативна система и това е слуховата и тогава много по-малко неща се научават. Когато вече включваме и други системи като опита, движението, зрителния канал, тогава нещата стават много по-лесни. А когато пък самите ние целите сме в процеса и участваме активно и с творчество, и въображение, нещата стават много по-ефективни.

До този извод още преди създателя на "Пирамидата" стига възрожденецът Константин Фотинов. Той първи въвежда така наречената "взаимоучителна метода" в българските училища. Годината е 1828.

В днешно време образователната ни система като че ли е обърнала гръб на този ефективен подход. Университетът залага на лекцията като форма на преподаване, а според пирамидата тогава студентите запомнят едва 5%.

Елеонора Златинова, специалист по училищна психология:
- Принципът е в това - да излезеш от квадрата, тоест да си творчески настроен, да се опиташ да направиш нещо различно.

За да се случи "различното", необходими са не само мултимедийни презентации и интерактивни дъски в училищата, но и преподаватели, които могат да работят с тях. Защото докато учителите са в квадрата, а учениците в пирамидата, промяна няма да има.