Германия се готви да посреща бежанците

Германия е желаната крайна цел на голяма част от емигрантите. В град Хайденау за втора поредна вечер пред центъра за настаняване на бежанци  избухнаха безредици, предизвикани от десни демонстранти. В Германия тази година ще пристигнат може би 800 хиляди бежанци, съобщи вътрешният министър. Ще се справи ли страната? Интервю в "По света и у нас" с Александър Андреев от Дойче веле.

Водеща Геновева Радева:Разтревожени ли са германците от задаващия се поток от емигранти, тези безредици - тревожен знак ли са ,дали говорят за  надигаща се нетърпимост?

Александър Андреев: Не можем да говорим за надигаща се масова нетърпимост защото според едно от последните проучвания повече от половината германци са готови да живеят редом с бежанците. Но, разбира се, Вие сте права, много хора са напрегнати защото се опасяват, че пришълците нещо ще им вземат: дома, работното място, социалните помощи. Тези страхове са особено разпространени сред германците с по-ниско образование и квалификация и в Източна Германия. Виждаме го в Хайденау. Но веднага трябва да обърнем монетата и да видим и другата й страна: забележителния ангажимент, който хиляди германци вече доброволно поемат, за да помагат на бежанците. С дарения, дрехи, храна, с доброволен труд, като учители по немски, като помагачи в трудните пътешествия през германската бюрокрация, като гостоприемни домакини в крайна сметка. По-голямата част от германското общество е готова, да го повторя пак, готова е да приеме бежанците и иска да им помогне - това е забележителна нагласа, която заслужава само възхищение според мен.

Водеща: Това наистина е един много добър знак. Но готови ли са политиците да се справят с проблема?

Александър Андреев: Дали няма да пристигнат дори милион бежанци, а не споменатите 800 000 - това никой не знае. Само за сравнение да кажа, че 800 хиляди за Германия е все едно 80 хиляди за България. Представете си каква тревога ще настъпи! Тук по германски виждат проблема и започват да мислят как да се реши. Очевидно е, че много досегашни опити са били просто заравяне на главата в пясъка. Нищо не излиза нито от борбата срещу каналджиите, нито от засилените патрули в Средиземно море, лагерите за бежанци в Либия, опитите да се прекратят гражданските войни (най-вече в Сирия) или пък обещанията, че ще се работи за по-добри условия на тези хора в родните им страни. Ясно е, за мене поне, и за много наблюдатели, че си имаме работа с истинско преселение, че Германия е най-предпочитаната дестинация и крайна цел. Политиката е изправена пред много, много сериозни изпитания през следващите години. Тя трябва на първо място да настрои и хората за това, което ги очаква.

Водеща: Вълната вече се задава към Германия. Ето вече от Македония преминават към Сърбия. Какво могат да направят германците, за да се подготвят?

Александър Андреев: Ами трябва практически решения много бързо да се взимат. Примерно, да се демонтира бюрокрацията, за да обработват много по-бързо молбите на кандидатите за политическо убежище. Сега това трае месеци. Трябва да стане примерно за два дни, както е в Швейцария. Да пригодят убежища за новопристигащите - например, празните казарми на изтеглилите се американски, английски и съветски войски едно време. Да се изработят механизми за колкото е възможно по-бързо интегриране на новодошлите тук: курсове по немски, квалификация, лесен достъп до трудовия пазар. Защото да не си правим илюзии: повечето от тези хора, които идват, те ще останат тук. Така че колкото по-бързо си стъпят на краката икономически, толкова по-добре и за тях, и за Германия.