Правителството на Франция падна след поискания вот на доверие заради бюджета

Преди минути френското правителство падна, след като Националната асамблея гласува против вота на доверие, поискан от премиера Франсоа Байру.

Политическа криза във Франция заради бюджета: Премиерът поиска вот на доверие

364 депутати гласуваха против кабинета, а само 194 го подкрепиха.

От Париж предава кореспондентът на БНТ Михаил Иванов.

Повод за вота на доверие станаха предложените от премиера мерки за нов бюджет за 2026 година, който да намали дефицита от 5,8 процента на втората по големина икономика в Европейския съюз.

Така Франция поема към нов период на несигурност и пети министър-председател в рамките на 2 години.

След предсрочните избори, свикани от президента Макрон през юли миналата година, нито една от трите групи в парламента - тези на крайната десница, центристите около Макрон и левите партии, нямат мнозинство.

Именно това се оказа и водеща предпоставка за сваляне на центриста Франсоа Байру само 9 месеца след назначаването му, чиято цел беше да се намери път за справяне с дефицитната криза в страната.

А предложенията на министър-председателя за намаляване на разходи за близо 44 млрд. евро и премахване на два почивни дни от календара на французите, бяха обявени за неприемливи от опозиционните партии.

Така, преди официалните дебати за бюджета през октомври, които можеха да свалят правителството, Байру свика вот на доверие в опит да убеди останалите политически сили да подкрепят мерките му.

Франсоа Байру, министър-председател на Франция: "Това не е политически въпрос, това е исторически въпрос. Политическите въпроси засягат партиите и следващите избори. От 2000 година ние произвеждаме по-малко от нашите съседи. Ако имахме тяхната производителност, Франция нямаше да има никакъв проблем с дълга и дефицита."

За излизане от кризата, пред президента Макрон остават две възможности: да потърси нов министър-председател, вероятно от Социалистическата партия, чието правителство да приеме бюджет за 2026 г. до края на годината, или да свика нови избори.

Намирането на нов министър-председател, който да не бъде лесно свален за пореден път, обаче се оказва сложно.

От една страна, партньорите на Макрон от Републиканската партия отхвърлят категорично възможността да подкрепят министър-председател от социалистите, които пък вече подготвят потенциални свои кандидати да поемат властта.

От друга обаче, всеки избор на пореден центрист или представител на републиканците би бил уязвим от лесно сваляне, ако левите партии и крайнодясната "Национален сбор" на Марин льо Пен обединят сили за трети път.

Така, макар извън властта, именно Марин льо Пен има ключова роля за разплитане на възела. Лидерката на крайнодясната партия има четири изисквания: работа по темите за имиграция, намаляване на правителствените разходи, преразглеждане на финансовия принос на Франция към ЕС и прекратяване на “измамите от всякакъв вид”.

Именно последното изискване обаче води до противоречие за Льо Пен, която бе призната за виновна за присвояване на европейски средства и в момента обжалва присъдата си.

Марин льо Пен, лидер на парламентарната група на "Национален сбор": "Готова съм да пожертвам всички мандати на земята, за да не ви позволя да убиете французите с вашите абсурдни политики и вашите токсични и несправедливи псевдоикономии."

А отвъд разговорите за това кой да бъде следващият министър-председател, в дъното на кризата остава сблъсъкът на визиите за сваляне на дефицита: с намаляване на социалните разходи или с по-високи данъци за богатите.