С възраждане на древните обичаи за Голяма Богородица отбелязват празника в Кюстендил.
Традицията на празника повелява извършването на обредни жътва, вършеене, смилане на брашното, замесване на специални хлябове с мълчана вода и неговото въздигане. Всяко едно действие на днешния ден е свещено, съдържа в себе си дълбока символиска и е свързано с желанието за добруване.
Началото на празника бе поставено в село Драговищица с ритуална жътва на зърното за Богородичните пити, които по- късно бяха замесени в двора на Регионалния исторически
музей в Кюстендил. Възрастните жени предават умението по замесването на хляба на по-млади девойки, защото се смята, че когато девойката се научи да замесва, вече е готова за живота.
Веска Спасова- етнолог при РИМ- Кюстендил: - -Ние се връщаме към старата традиция, където се отдава почит към брашното, почит към хляба, духовен момент, който сме забравили в нашата съвременност. Може би сме се откъснали от това ритуално замесване на обредните пити.
Омесените Богородични пити от младите девойки се изпичат в подници, символизиращи земята. Капака на подниците- така наречения връшник е небето, а тестото- живота.
Обредните хлябове се раздават за здраве и благополучие.
На 24 май: Тържество пред Националната библиотека в чест на светите братя Кирил и Методий
Честит 24 май! Честваме празника на буквите и на светите братя Кирил и Методий
МОН: 78 училища и 6 детски градини ще участват в празничното шествие на 24 май в София
СПЕЦИАЛНО: Историята на "Абагар" – първата българска печатна книга е издадена в Рим
Село без жители, но с жива душа: Как Доброван продължава да живее с песните