С възраждане на древните обичаи за Голяма Богородица отбелязват празника в Кюстендил.От няколко години в града се извършва ритуала Панагия на Света Богородица. По традиция почитането на днешния празник е свързано с омесването на хляб с молитва за добруване, украсяването му с пластики от самото тесто, изразяващи най-значимите идеи от бита и занясянето им в храма с благодарност към Божията майка.
Традицията на празника повелява извършването на обредни жътва, вършеене, смилане на брашното, замесване на специални хлябове с мълчана вода и неговото въздигане. Всяко едно действие на днешния ден е свещено, съдържа в себе си дълбока символиска и е свързано с желанието за добруване.
Началото на празника бе поставено в село Драговищица с ритуална жътва на зърното за Богородичните пити, които по- късно бяха замесени в двора на Регионалния исторически
музей в Кюстендил. Възрастните жени предават умението по замесването на хляба на по-млади девойки, защото се смята, че когато девойката се научи да замесва, вече е готова за живота.
Веска Спасова- етнолог при РИМ- Кюстендил: - -Ние се връщаме към старата традиция, където се отдава почит към брашното, почит към хляба, духовен момент, който сме забравили в нашата съвременност. Може би сме се откъснали от това ритуално замесване на обредните пити.
Омесените Богородични пити от младите девойки се изпичат в подници, символизиращи земята. Капака на подниците- така наречения връшник е небето, а тестото- живота.
Обредните хлябове се раздават за здраве и благополучие.
Чуй новините
Подкаст
