За културата на един град мерило вече не са призивите за чистота и хигиена по улиците, а табелките с техните имена. По тях хората се ориентират не само в търсенето на желания адрес, но научават и нещо за историята и великите личности, свързани с дадено населено място.
За културата на един град мерило вече не са призивите за чистота и хигиена по улиците, а табелките с техните имена. По тях хората се ориентират не само в търсенето на желания адрес, но научават и нещо за историята и великите личности, свързани с дадено населено място. Ако, разбира се, данните са изписани правилно. Ще ви покажем с един пример от Враца как уличните табелки могат да вкарат в анонимност дори един от народните ни будители.
По улица "Свети Софроний епископ Врачански" във Враца не открихме нито една табела, на която името и титлите да са изписани вярно, въпреки че са разнородни по стил, правопис и форма. Така на едно място четем, че
улицата носи името на незнайния гражданин "С. Врачански", за когото никой от минувачите не е чувал.
БНТ: "Виждате ли каква табелки има "С. Врачански" - какво ви говори това?"
Мъж: "Аз я знам, защото живея на тази улица, иначе нищо не говори надписът."
Мъж: "Няма как да се сетя, че е Софроний Врачански."
На друго място разбираме, че тоталитарната епоха свойски е нарекла големия възрожденец с пролетарското име Софрони. Странното, е че и досега много хора не знаят нищо за народния будител. А във Враца има не само улица, но и площад, и училище, и паметник на светеца.