Любомир Христов за градския транспорт в София

В днешното издание на "Денят започва с Витамин" гостува заместник-кметът по транспорта г-н Любомир Христов. В днешното издание на "Денят започва с Витамин" гостува заместник-кметът по транспорта г-н Любомир Христов. Той заяви, че се предвижда закупуване на 50 нови тролея, построяване на нова трамвайна линия, модернизация на съществуващата трамвайна линия по "България".

Пълен текст на интервюто

Любомир Христов:
Добро утро.
Водещ:
Вие лично ползвате ли градския транспорт?
Л. Христов:
Понякога да.
Водещ:
Колко често го ползвате?
Л. Христов:
Ами, обикновено събота и неделя най-често, така че 3-4 пъти в месеца.
Водещ:
Не, това е, защото на някои граждани по-често им се налага, а навремето познавах един заместник-кмет по транспорта, който почти не го ползваше, т.е. само когато имаше проверка, някаква инспекция. . .
Водеща:
Аха, той се качва.
Водещ:
. . . да, той се качваше, та затова, просто да знаем. Така.
Л. Христов:
На мен ми се случва по-често.
Водещ:
По-често се случва, добре, добре.
Водеща:
В смисъл като питаш, като питаш г-н Христов, е как е в градския транспорт, в смисъл. . .
Водещ:
Харесва ли ви?
Водеща:
Всъщност какво ползвате - автобус, тролейбус, трамвай или всичко, метро?
Л. Христов:
Ами, обикновено или тролей, трамвай в централната градска част. Харесва ли ми? Харесва ми това, което е направено, и е очевидно това, което трябва да се направи оттук нататък, в смисъл такъв, че трябва и има какво още да желаем и да подновим, да модернизираме, да направим европейски може би е не най-подходящата от гледна точка на това, че е клиширана вече
дума, но иначе да кажем един модерен транспорт в София, такъв,
какъвто бихме желали да бъде и целият ни град.
Водещ:
Двеста хиляди емигранти се завръщат. От една страна, това ще натовари доста София, тъй като нямаме съмнения, всички те ще дойдат в София така или иначе. Но от друга страна, тези хора са.
Водеща:
Може би г-н Христов не е разбрал. Вчера образователният министър е съобщил, че 200 хиляди българи, напуснали преди време страната, сега се завръщали. . .
Л. Христов:
Да, чух това.
Водещ:
Но те са свикнали на европейски транспорт, от друга страна, та изведнъж ще дойдат със завишени очаквания.
Л. Христов:
Което от друга страна не е лошо, тъй като ще има и добри и може би завишени критерии към това, което ще предлага градът и което ще предлагат операторите в София. Ако може аз да анонсирам това, за което преди ефира стана дума, че като една от стъпките, които ние предприемаме в тази посока, освен строителството на метрото, е, че ще развиваме и останалата част от транспорта. Днес кметът и министър Плевнелиев ще подпишат един договор за безвъзмездна финансова помощ. Иначе казано, това са 50 милиона евро европейски средства, които в рамките на
следващата година и половина ще бъдат вложени в модернизирането
на градския транспорт в София.
Водеща:
За какво наистина конкретно ще отидат тези сто хиляди лева, за какво ще бъдат използвани?
Л. Христов:
Те са 120, тъй като част от парите ще бъдат осигурени от републиканския бюджет и бюджета на София, така както предвиждат правилата на програмата, но ние предвиждаме закупуване на 50 нови тролея, построяване на нова трамвайна линия, модернизация на съществуващата трамвайна линия по "България".
Водеща:
Къде ще е тази нова линия?
Л. Христов:
Новата трамвайна линия ще бъде от Семинарията до "Дървеница". Инсталиране на 600 електронни информационни табла по спирките, такива, каквито имаме на 110 спирки в момента, и един изключително важен елемент поне според нас - създаването на автоматизирани, интелигентни системи за управление на трафика на 20 от най-натоварените кръстовища, през които преминават между 750 и 800 автобуси, трамваи, тролеи.

Водеща:
Това вярно ли е, което днес прочетохме в прегледа на печата от страниците на вестник "Монитор", че градският транспорт ще е със 7 минути по-бърз в час пик?
Л. Христов:
Това е всъщност анализът, който е направен на база на подготовката на апликационната му форма, а именно през тези най-натоварени кръстовища ще се намали до 7 минути времето за изчакване, т.е. автобусите, трамваите, тролеите ще преминават по-бързо през тези кръстовища, няма да има такъв тип натрупвания на време, закъснение, т.е. ще става по-модерен и надявам се по-удобен и по-често използван в тази връзка, тъй като хората ще
бъдат по-доволни от това, което ще предлага.
Водещ:
Тоест вие вървите по добре изпитания наистина европейски и световен метод да подобрявате услугата, а не да се концентрирате в това плаща ли пътникът за нещо, което всъщност може би не си струва да се плаща и затова толкова гратисчии има в София.
Л. Христов:
Струва си да се плаща, тъй като всяка една услуга. . .
Водещ:
Когато услугата е добра.
Л. Христов:
. . . трябва трябва да бъде платена, но също така и услугата трябва да бъде добра, т.е. когато изискваме от нашия клиент да заплати услугата, тъй като фокусът ни е насочен към пътника, т.е. пътникът всъщност е клиентът, обектът на тази услуга и той трябва да получава максимално добра услуга за парите, които плаща, и в същия този момент той трябва да плаща тази услуга, т.е. нещата са свързани. И тогава, когато хората, за които казахте в началото, се върнат от европейските страни, там примерът е друг, т.е. отговорността на пътниците и на хората към обществото и към обществения транспорт е малко по-различна, т.е. очакването е, че трябва да се плати, за да се получи услуга.

Водеща:
Само извинявай, Драго, ще те прекъсна, само да кажа, че нашите зрители могат да видят София от птичи поглед. Кадрите са ни любезно предоставени от "Дарик скай".
Водещ:
Да, от хеликоптера на "Дарик". На този етап каква част от постъпленията са от билетчета? Изобщо колко пари влизат от купуване на билети?
Л. Христов:
Около 50 процента от парите, които. . .
Водещ:
Петдесет процента?
Л. Христов:
. . . струва транспортът в София, са от закупени карти и билети. Останалата част, по-голямата, е субсидия, която Столична община осигурява, и една по-малка част, която е така наречената държавна отговорност, т.е. субсидия от републиканския бюджет.
Водещ:
Как е в други столици, с които се сравняваме, разбира се. Не правим някакви нереални паралели.
Л. Христов:
Обикновено се сравняваме с централноевропейските страни и със столиците в централноевропейските държави. Сходно е, въпреки че моделите са различни. Има държави, където държавната отговорност е много по-голяма. Има такива, където на практика тя отсъства, за сметка на това общинските бюджети са по-натоварени. Механизмът за финансиране в София е относително модерен, трябва да кажа, и говорейки си за Европа, в голяма
степен синхронизиран като европейска практика. Включително има и
европейски регламент, който влезе преди една година в тази връзка, ясно регламентиращ начините за финансиране на обществения транспорт, субсидирането му. В този смисъл нямаме някакви сериозни различия.
Водеща:
Кога обаче хартиеното билетче ще е в историята?
Л. Христов:
Хартиеното билетче. . . в момента тече процедура за довършване на електронната система за таксуване. Знаете, че тя беше изградена частично преди години в електротранспорта. Автобусите останаха встрани от този процес, включително и по финансови причини. Но в момента има осигурен финансов ресурс. Центърът за градска мобилност до края на тази година трябва да имат вече избран изпълнител. Надяваме се в средата на следващата година да бъде стартирана системата, за да може да бъде
затворен целият цикъл. Тогава вече електронният документ за разплащане ще бъде водещ. Вероятно хартиеното билетче ще остане за такива отделни пътувания, които са непланирани, за гости на столицата или за хора, които не го използват системно.
Водещ:
Като говорим за хартиено билетче, имате предвид и това, че то трябва да се перфорира с особена конфигурация все още от дупки. А няма ли как лека полека да започне и въвеждането на тези перфоратори, които. . . то не са перфоратори, разбира се, машини, които показват в колко часа си се качил. Л. Христов:
Това е в момента факт в електротранспорта. Това ще бъде факт и в цялата система. Мисля, че ще направим една модерна система за таксуване като част от модерния транспорт в София.

Водеща:
Само да ви питам, отказахте ли се да вдигате глобата за гратисчиите от 10 на 20 лева или това все още стои на дневен ред?
Л. Христов:
Не, това е просто въпрос на процедура, на обявяване на проекта за наредбата. . .
Водеща:
Ама сега, преди изборите, няма да е много модерна тази идея според мен.
Л. Христов:
Защо го обвързваме с изборите? Това е процес, който е пряко свързан с ежедневието в нашия транспорт. Говорейки за гратисчиите, хората, които плащат редовно и коректно ползването на тази услуга, със същия успех биха поставили въпроса защо пък глобата не е достатъчно голяма. Говорейки за Европа. . .

Водеща:
Много ли са гратисчиите всъщност?
Л. Христов:
Говорейки за Европа, трябва да кажем, че съотношението между глобата и цената на документа за пътуване у нас е твърде несъразмерен, т.е. много по-нисък, отколкото са практиките в другите градове.
Водещ:
Да, това е. . .
Л. Христов:
Размерът трява да бъде респектиращ, а не да води до. . . да бъде източник на финансиране.
Водещ:
На приходи, нали, да.
Л. Христов:
Тоест целта не е да се налагат глоби, за да се събират пари, а да се респектират потенциалните нарушители.
Водеща:
Помните ли, по едно време контрольорите получаваха определен процент от събраните суми и те имаха интерес да сгащват хората.
Как е сега?
Л. Христов:
Това е бил един етап от организацията на контрола. Въпросните хора са били не служители дори на компанията за градски транспорт тогава, сега на Център за градска мобилност. По-скоро са били наемани като лица на граждански договор с чист процент.
Водещ:
Да, наемници е най-добрата дума в случая.
Водеща:
Нещо като СИК и ВИС в градския транспорт.
Л. Христов:
Но това не кореспондира със сегашното ни виждане за това как нещата трябва да се случват. Хората, които контролират редовността на пътниците и на операторите, трябва да кажем, т.е. контролът върху превозвачите, са служители на Центъра за градска мобилност. Те не са наемници, те са служители на компанията и хора, които имат ангажимента да се грижат както за контрола за качеството на услугата, така и за редовността на
пътниците.

Водеща:
Сега, за съжаление времето ни изтича, затова на финала, ако искате, да кажем - засега относително спокойно се шофира в София, макар че вече се усеща увеличаване на трафика, но от септември пак ще е същият ад. За задръстванията какво правите, за да ги няма?
Л. Христов:
За задръстванията - в средносрочен план елемент от това финансиране, за което говорихме, малко над 5 милиона евро всъщност ще бъдат фокусирани за изграждане на системата за автоматизирано управление на трафика. Паралелно с това отделни инженерни мерки - изграждане на оширения в кръстовищата, които да повишат пропускателната им способност. Нещо, което направихме миналата година по булевард "България". Не говоря вече за строителството на големи обекти. Преди две седмици започна
строителството на първото от кръстовищата на две нива в "Младост". Поетапно ще стартираме и строителството на следващите обекти. Работим много интензивно заедно с агенция "Пътища" по строителството на южната дъга на околовръстното, което ще реши в голяма степен проблема с транзитно преминаващите през центъра автомобили. В средата на септември трябва да бъдат пуснати южните локали, продължава се там много интензивно работа, в график. В този смисъл две или три отделни мерки - инвестиции в пътна инфраструктура, в големи пътни съоръжения, които да поемат тежкия трафик, строителството на метрото и. . .
Водеща:
Всичко там върви ли в крачка, наред ли е?
Л. Христов:
Да, даже имаме с няколко процента изпреварване на сроковете, така както са по договор.
Водеща:
Добре. Благодаря ви за това, че бяхте наш гост.
Л. Христов:
И аз ви благодаря.
Водеща:
Това беше Любомир Христов, заместник-кмет по транспорта на столицата ни. Чухте какво каза той.