Плюсове и минуси на генерал Радев

Всъщност, първият минус може да се окаже тъкмо прекаляването с всякакви авиаторски метафори. Да, изкусително е, има художество в темата „самолети“: кандидатът се появи буквално от небето, изненадващо; не излита, ако не е готов (така каза), рязко катапултира от загиващата авиация и сега парашутира тук, за да оправи нещата. И т.н.

Всичко това е красиво, но ако още две седмици генерал Радев продължи да говори за самолетни двигатели, например, рискува да остане трайно в професионалния коловоз и така и да не премине навреме в политическия. А, за да започне да се възприема като кандидат за президент, той много бързо ще трябва да започне да показва именно политическа плътност, тежест и най-вече широта.

Президентът Плевнелиев вече показа колко несполучлив може да е опитът един професионалист в дадена сфера да се преквалифицира бързо в президент.

Генералът обаче има и внезапен плюс: видимо изненада и раздразни ГЕРБ. Другите плюсове са ясни: отговаря на лявопатриотичния профил, който в момента е на мода. Поносим е за запада (без това не може), но очевидно намига на изток. Натовец с особено мнение. Минусът е, че тази легенда беше разказана твърде късно и скоро.

И, разбира се, плюс за Радев е, че има харизмата на пилот и отговаря на търсените в момента внушения за стабилност и патриотизъм. Минус е, че не е разпознаваем за широката публика.

Най-големият плюс, разбира се, е, че БСП и АБВ успяха да се договорят за тези избори. Това може да не донесе кой знае колко гласове отгоре, но ще донесе психологически ефект.

И тук идва драмата: събирането с АБВ може да се съчетае с активиране на вътрешната опозиция. Вече се видя. Раната от конгреса на БСП не е заздравяла. На вътрешните опозиции може да помогне и умело подстрекателство отвън. Или дори и само излишен медиен шум. Това също вече се вижда. Всичко това може да доведе до имплозия сред левия електорат, като тази, която видяхме на евроизборите през 2014 г. – когато левите дисциплинирано заявяваха едно в социологическите проучвания, но на изборите просто не гласуваха.

Засега обаче, тази перспектива не е най-вероятната. Има време да се разгърне и подобен сценарий, но има и пълната възможност да бъде потушен.

Плюс или минус е за БСП сътрудничеството с АБВ? Плюс е. Лявото вече изглежда като мрежа от политически субекти, а не като нещо монолитно и единствено, както го помним в лицето на БСП. И единственият начин БСП да си върне някаква монолитна и единствена роля, е да приобщава конкурентите си. Както при всяко подобно действие, известно време ще изглежда, че всъщност Георги Първанов е приобщил БСП. Но в политиката, рано или късно, печели по-големият и по-търпеливият.

По-важният въпрос пред БСП е какво ще прави след президентските избори. В страната се създават условия (и отново активно се говори) за варианти на взаимодействие ГЕРБ – БСП в някаква форма на голяма коалиция. В условия на външни заплахи за България това би било легитимирано в очите на мнозина. Това би дало и възможност на Борисов да сподели с някого отговорността, за да маскира евентуално „износване” на популярността. За БСП това би било „заден вход” към властта, който хитро да я върне там, където сама не би могла.

За да се случи всичко това, обаче е важно БСП да има стабилен резултат на президентските избори. Че е малко вероятно да бъдат спечелени, е ясно. Но един чувствително неубедителен резултат поставя на карта и БСП, и Корнелия Нинова. Представете си, ако се окаже, че първата крачка на Нинова е накриво и че БСП всъщност продължава пропадането. При това с цената на вътрешни драми, съюз с конкуренцията и неглижирано вътрешно допитване. Засега това е по-малко вероятната перспектива, но не е изключена. Защото не е вярно, че БСП вече няма какво да губи.

Така въпросът за Радев вече няма да е „плюсове или минуси” а „всичко или нищо”.