Най-големият страх на бизнесмена Киро Киров бил да не види лицата на похитителите, което според него означавало сигурна смърт. Чуел ли, че вратата се отваря, веднага се завивал през глава с одеяло. Като го отвлекли, го натъпкали в багажник на джип със синя лампа, вътре имало и радиостанция. На главата му сложили качулка. Похитителите приличали по облеклото си на полицаи, били четирима. Известно време колата се движела по шосе, после поела по черен път.
Най-големият страх на бизнесмена Киро Киров бил да не види лицата на похитителите, което според него означавало сигурна смърт. Чуел ли, че вратата се отваря, веднага се завивал през глава с одеяло. Като го отвлекли, го натъпкали в багажник на джип със синя лампа, вътре имало и радиостанция. На главата му сложили качулка. Похитителите приличали по облеклото си на полицаи, били четирима. Известно време колата се движела по шосе, после поела по черен път.
Преди да го закарат на мястото, където го скрили за седемнадесет дни, сменили автомобила. Във втората кола натискали главата му между краката, за да не се вижда отвън. Киро Киров не се дал без бой. Докато го мъкнели към багажника, се опитал да строши страничното стъкло на джипа на похитителите, но не успял.
Киро Киров: "На моите действия отвърнаха с други действия /с ръка показва, че са го били/. Това, в което бях седемнадесет дни, беше два на един и половина метра. Това прави три квадратни метра и половина. Височина 150 см. Това прави 4,5 кубика въздух."
В помещението имало дюшек, възглавница, малка химическа тоалетна и вентилаторна печка. Като влизали при Киров, обикновено мълчали.
Киро Киров: "На втората вечер аз казвам - свали ми белезниците. Явно съм го ядосал. И той ми хвърли един пердах... с нещо... от там нататък имам чувството, че имам спукани ребра. Прекараха една верига, която ми позволяваше като легна надясно, да държа ръката си така. През цялото време бях с верига на тази ръка."
Позволили на Киров да напише три писма на сина си. В тях му давал указания откъде може да намери пари. Записал се веднъж и на диктофон, разрешили му и един разговор по мобилен пак със сина му. Похитителите се обръщали помежду си с "колега". Общували с Иван Киров само с sms-и. Първоначално искали огромна сума, наложили се преговори.
Иван Киров: "В началото се обадих в полицията. След това всички структури, които аз не знам колко са, бяха с мен. Чак към края, когато беше изрично поискано те да не участват, ги държах настрани."
При предаването на парите Иван Киров бил в колата си с четирима охранители. За да се уверят, че след него няма полиция го разкарвали с часове между София и Самоков. На магистрала "Тракия" го накарали да се движи с 260 км. На маркирано място със светлоотразителен триъгълник трябвало да спре и да остави парите. Два дни по-късно Киро Киров се появява в Банкя.
Обрат в делото: Ключов свидетел без спомен за катастрофата с АТВ в столичния квартал "Христо Ботев"
Прокуратурата в Добрич разследва причинена смърт по немарливост за 4-годишно дете
Правосъдният министър Янкулов сезира Прокурорската колегия за нарушения на Сарафов
43 случая на морбили в страната към края на март – здравните власти призовават за имунизации
Извънредно заседание на НС: Във фокуса – случаят "Петрохан" и цените на горивата
Подготовката за вота: ЦИК ще проведе консултации с парламентарно представените партии