Между надеждата и отчаянието

Вместо да празнуват на площада, перничани се редяха на дълги опашки за помощи. Стигна се до сериозно напрежение.

Жители на града:

- Най-напред казаха, че искат данъчни декларации, ние отидохме за тях, губихме си времето, сега се оказа, че не ни трябват.

- Докога ще чакаме, до довечера ли? Едно гише...

- Празникът си е празник, ама на улицата като си, няма празник! В 1 часа през нощта като пак ни разлюля...

На опашката бяха Марияна и Валери, чиято къща също пострада сериозно. След труса избягали в Брезник с детето си. Днес отново прекрачиха прага на дома си и спомените се върнаха.

Мариана Янкова:
- В момента като влизам, просто треперя, имам чувството, че всичко се клати отново и отново. Тука също се е напукало, тия пукнатини ги нямаше.

Валери Митаров:
- Не знам как ще се справим. Не ни се живее. Стената се е напукала. При още един трус тази част от къщата е възможно да се срути и да падне. Всичко ни влече надолу. С всяка изминала година къщите малко по малко се накланят.

Мариана и брат й Даниел са сираци. След няколко дни той трябва да бъде абитуриент. По всяка вероятност обаче ще се откаже от бала си.

Мариана:
- За една вечер ще отидеш, но после - къде ще живееш, къде ще спиш? Преживяното остава. Това няма как да го промениш, да го заличиш. Ако имаш детенце, то се бориш за него. Най-важна е дъщеря ни. Трудно е.

Колкото и абсурдно да звучи, трусовете донасят добра новина в семейството на тази жена. В часове на паника в Перник на бял свят се появава Йоанна.

Румяна Иванова:
- Спяхме буквално в колите. Бременна в 9 месец. На сутринта постъпих за раждане. Мислиш за бебето, какво ще стане. Хората притеснени, паника. Станах майка. Така че ще го запомня с нещо хубаво, въпреки че не е хубаво. И дано не се повтаря никога повече.