В тези светли празнични дни на славянската писменост и култура е естествената кулминацията на нашата кампания "Пиши на кирилица", с която искаме да върнем уважението към нашите букви.
В тези светли празнични дни на славянската писменост и култура е естествената кулминацията на нашата кампания "Пиши на кирилица", с която искаме да върнем уважението към нашите букви.
Затова ще се пренесем векове назад, когато книгите са стрували колкото една нива, писани са на пергамент, с пачи пера, за няколко месеца. Две деца участваха в нашия експеримент да пишат като в Средновековието.
Днес те за кратко се пренесоха 1200 години назад. В скрипториите, където всичко започвало с дълго и прецизно щавене на кожи, на агнета, зайци, кози, дори змии.
Проф. Климентина Иванова: - Като най-фин е т.нар. пергамент девическа кожа, този пергамент се е правел от още неродени агнета.
Александра: - Пергаментът бил много рядък и скъп и за да си купиш една книга, трябва да си продадеш нивата.
При това положение монасите не са си позволявали чернови, дори и да сбъркат.
Проф. Климентина Иванова: - Горките се опитват да трият и ако не могат да трият и няма как да изличат в страни много мило, така те са писали приписки: "Сбърках П с Р, простете ме, братя, а вас Господ ще прости".
След щавенето мастилото също изисквало прецизност. Използвали шикалки, сажди, клей от череша, червено вино за ражреждане. Сместа минавала през огън. Но нали нямало часовници, мярката им за време била друга.
Проф. Климентина Иванова: - И като го възвариш, вари го три пъти "Отче наш". Това значи три пъти колкото прочетеш молитвата.
Острели най-често гъши пера, никога гарванови. Най-големите майстори използвали по-малко пера, стараели са буквите да са равно изписани.
Александра: - Много трудни символи.
Проф. Климентина Иванова - Между другото това именно е била причината да се смени глаголицата с кирилица.
БНТ: - Коя ти е любимата буква?
Александър: - Кръстът, който бил буква А.
Александра: - Не само защото се казваме Александър и Александра.
С пачите пера, в студените килии, месеци над пергаментите, преди 12 века гледали на писането като на духовен подвиг, заради който днес се наричаме българи.