За извънземните и хората – сами ли сме във Вселената?

Това сме ние. Нашата планета. Светът се огледа в този кадър преди месец, когато четирима астронавти пътуваха до Луната и обратно. През това време Франц Ренц мислел само за едно.

Франц Ренц – професор в Института по неорганична химия в Университета Лайбниц в Хановер: Надявам се човечеството да преосмисли поведението си в момента и да стане по-миролюбиво. Земята е толкова крехка. Ако нещо се случи, нямаме втора. Дори да колонизираме Луната и Марс, никога няма да бъде толкова красиво колкото на майката Земя тук и сега.

Но това не спира Ренц също да изследва съседите ни. Обича Космоса. Преподава в Института по неорганична химия в Университета Лайбниц в Хановер. А тук вътре се крие голямата му гордост.

- Какво виждаме тук?

Франц Ренц: В тази кутия имам едно устройство. Пратили сме три такива на Марс, а скоро и на Луната. Това е Мьосбауеров спектрометър. С него можем да докажем, че на Марс някога е имало хидросфера, тоест той е бил „синя планета“. Но вече не е. Какво се е случило с Марс? И можем ли да се поучим от него, за да разберем по-добре живота на Земята? Да, можем!

Гледаме надалеч, за да проумеем какво става под носа ни. Да спасим Земята. Изглежда парадоксално. Но за Ренц и американския астробиолог Дейвид Гринспуун е съвсем логично.

Дейвид Гринспуун – астробиолог, главен учен в Института за планетарни науки във Вашингтон, САЩ: През моята кариера в последните десетилетия научихме много повече за другите планети в нашата Слънчева система. Удивително е. Все едно да си живял на Земята в онези години, когато изследователи са откривали нови острови и континенти. Търсенето на живот е основна причина да изследваме Космоса. Но ако отидем на Марс и разберем, че там няма живот, това пак би било ключово откритие, защото би ни показало къде животът е възможен и къде не. Тези “негативни резултати” ни разкриват същността на Вселената и мястото ни в нея.

Малцина разсъждават по такива екзистенциални теми в неделя следобед. Ренц и Гринспуун ги откриха на Софийския фестивал на науката. В София Тех Парк двама световноизвестни учени отговаряха на най-важния въпрос - сами ли сме във Вселената?

Дейвид Гринспуун: "Ако има извънземни, вероятно не се интересуват от нас, така че не бих ги нарекъл нито приятели, нито врагове, а просто "други". Но ми харесва да вярвам, че ако някога се срещнем, те биха били добронамерени и любопитни точно като нас. Обичам "Междузвездни войни", но там извънземните приличат на хора с грим и костюми. Разбира се, никой не знае как точно изглеждат. Няма да са като създанията на Земята, но може би имаме общи черти. Например - развили сме ръце и пръсти, защото ни вършат работа. Може би те също могат да хващат и манипулират предмети. В някои филми извънземните са доста добри, но в повечето не стават.

И все пак големите мечти тръгват от научната фантастика. Чудесата на Дюн и Татуин ни носят прозрения за истинския свят.

Франц Ренц: Артистите, филмите създават представа за възможното. Дори биографични сюжети се драматизират допълнително с измислици. Така че винаги е някаква смесица. Когато ми хрумне идея, в началото не знам дали е технически вярна - тя винаги се ражда в сферата на научната фантастика, преди да мога да я докажа или приложа на практика. Затова много такива идеи са отхвърляни, но някои не. И ако можеш да промениш света дори само с една от тях, си постигнал много.

Ето още една идея – освен до Марс, да скочим и до Венера. Гринспуун е в екипа на предстоящата мисия DAVINCI на НАСА, планирана за не по-рано от 2031 година.

Дейвид Гринспуун: Венера се изследва дори по-трудно от Марс. Изцяло покрита е с облаци. Не можем да видим повърхността с телескоп, дори ако сме в нейната орбита, затова използваме радар, който прониква през тях. На Венера е по-горещо от фурна. И хора, и машини биха се опекли. Ще спуснем сонда през облаците да търси следи за миналото. Тя ще направи първите снимки на нейните красиви планини, за които знаем, че съществуват, но никога не сме виждали. Земята и Венера са близнаци. Съседи с еднаква големина. Но на Земята има вода и живот, а на Венера няма нито вода, вероятно и живот. Защо са с толкова различни съдби? Мисията DAVINCI ще ни помогне да разберем.

Значката на сакото му казва “Науката е за всички”. Но също и състезание с опасен изход.

Дейвид Гринспуун: Космическата надпревара между САЩ и Съветския съюз беше опасна, защото наред с нея разработиха и ядрени оръжия. Но пък ни изпрати на Луната, което е чудесно, нали? Това е като светлата и тъмната страна на Силата. Искам хората да постигат невероятни неща. Така че ако сега чуя, че китайците отиват на Луната, си мисля - страхотно е, че сме способни на това. Но като американец също следва да си кажа - лоша работа, защото искаме да ги изпреварим. Раздвоен съм. Искам да се случват подобни неща, но не поради грешните причини.

Учени като тях живеят между вълнението и тревогата. С повече загадки отколкото факти. Обичат да откриват и още повече - да споделят.

Франц Ренц: Масата на Земята почти не се променя. Както ме виждате тук, аз съм просто съвкупност от атоми и молекули, за кратко време. Изграден съм от тях, после така и ще си отида. А междувременно се опитвам да дам най-доброто от себе си.

Дейвид Гринспуун: Целта на науката е да се приближаваме към истината, без никога да я достигнем напълно. Особено в област като астробиологията знам, че вероятно няма да доживея отговорите на повечето големи въпроси. Затова човек трябва да приеме, че помага за напредъка, дори той самият да не бъде негов свидетел. Няма проблем в това. Въпреки всичко е доста интересно да бъдеш част от този стремеж.

Все пак се надява да открие живот някъде там. Може би, казва, ако срещнем създания напълно различни от нас, ще осъзнаем колко си приличаме тук на Земята. И може би това ще ни обедини.