Ангели на спасението

Отново спокойна нощ без трусове. От петък земята е спокойна, съобщи за "По света и у нас" директорът на Института по геофизика, геодезия и география професор Николай Милошев. Той уточни обаче, че процесът на затихване все още не е приключил и могат да се очакват леки трусове.

Бедствието на 22 май освен ужаса, роди и своите герои. Вече ги наричат "ангели на спасението". Медицинската сестра Мариана Георгиева и акушерката Ана Асенова изнасят на бегом по стълбите от последния етаж 8-те бебета от родилното отделение в Перник. Въпреки страха от нов трус се връщат, за да наглеждат бебе в кувьоз.

И на 13-ия ден след земетресението родилките, които са били в болницата в Перник по това време продължават да говорят с благодарност за своите "ангели на спасението" - медицинската сестра Мариана Георгиева и акушерката Ана Асенова. Двете изнасят на ръце и бегом по стълбите 8-те новородани, които се намират тогава в родилнто отделение. Въпреки страха от нов труус се връщат няколко пъти на последния етаж, за да наглеждат бебе в кувьоз, което не трябва да се отделя от системите с кислород и за да вземат храна за изнесените отвън бебета.

Намираме сестра Мариана Георгиева на поредното нощно дежурство. Пак снове между стаите на бебетата и майките, наглежда ги, дава съвети и току погледне към тавана - дали не се люлее нещо, споменът за нощта на земетресението я държи все нащрек.

По време на труса двете с акушерката Ана Асенова се втурват към стаята с новородените.

М.с. Мариана Георгиева - МБАЛ-Перник:
- Беше много страшничко.БНТ:
- Каква Ви беше първата мисъл?
М.с. Мариана Георгиева - МБАЛ-Перник:
- Първата ми мисъл беше ,че ще се срути цялата сграда, защото беше доста силничко сякаш някой удари с бомба или тътен имаше от тази страна на болницата. Решихме, че каквото и да се случва няма да се разтичваме и да бягаме, останахме си покрай децата, имахме 8 деца тогава, сега в момента са 11. Имаше дете на кувьоз, кислородозависимо, то остана тука, за съжаление, нямаше как да го придвижваме. Но всичките ги свалихме по стълбите, кой колкото можа - аз грабнах 3, колежката 2 и така ги свалихме ...

Няколко пъти се връщат за храна на бебетата и да наглеждат детето в кувьоз. Хората са възхитени, че остават при новородените и не се поддават на нормалния инстикт да избягат при близките си и да се погрижат за собствените си деца.

М.с. Мариана Георгиева - МБАЛ-Перник:
- Да, така беше, но се чувахме по телефоните с близките, аз имам дъщеричка, тя много е уплашена.
БНТ:
- тя беше самичка ли?
М.с. Мариана Георгиева - МБАЛ-Перник:
- Не, със съпруга ми. Много ми се щеше да бъда при нея, но нямаше как.
БНТ:
- И мислихте първо за кърмачетата?
М.с. Мариана Георгиева - МБАЛ-Перник:
- Ами, разбира се, нямат крачета да бягат все още.
БНТ:
- Чувствате ли се герой ?
М.с. Мариана Георгиева - МБАЛ-Перник:
- Не, защото мисля, че сме си изпълнили служебния дълг.Просто сме имали такъв "късмет" да бъдем ние на работа в такъв момент, но мисля, че всички колежки,които работят в това отделение биха направили това, което го направихме и ние.

Сестра Георгиева е загубила преди време своя син и е готова на всичко, за да не позволи друга майка да изпита такава мъка. От една година тя се радва на прекрасната си осиновена 12-годишна дъщеря Ирен, която сега осмисля живота Й.

М.с. Мариана Георгиева - МБАЛ-Перник:
- Най-голямата радост е, когато се роди живо и здраво, жизнено дете.

И това, според Мариана, е по-силно и от най-силното земетресение.