Застраховки срещу земетресения

Стражица е общината, понесла най-сериозни щети от земетресението през 1986г. Стотици семейства останаха без жилища, след опустошителния трус в района, а много от тях напуснаха домовете си завинаги. Как живеят хората там 15 години по-късно и променило ли е бедствието нагласите им към застраховката на имущество, разказва Зорница Илиева.

14 години след погрома в Стражица говорят за преживяното с ужас. Благодарни са на държавата и признават, че много от къщите не са отговаряли на критериите за строителство в земетръсна зона.

Жена:
- Нова къща, на три етажа беше, но с немотия сме я строили. Явно не е била направена както трябва.

Мъж:
- Изискванията за земетръсна зона не са спазвани. Такива, каквито ги има сега - след 87-ма година.

Хората признават още, че тогава никой не е имал застраховка срещу земетресение.

Илия Маринов, специалист по застраховане в Стражица:
- Тогава почти нямаше застраховани имоти в Стражица. Всичките последици и щети от земетресението ги пое държавата.

Мъж:
- Постфактум минаха едни застраховки, обезщетиха много от пострадалите домакинства.

И днес жителите на Стражица не са склонни да отделят пари за застраховка.

Жена:
- Имахме. На имущество платиха много малък процент. Нямат пари хората. Нямаме по-точно казано. А и няма доверие в застрахователните компании.

Специалистите в общината обаче са категорични, че основната причина е липсата на застрахователна култура у нас.

Илия Маринов, специалист по застраховане в Стражица:
- В съединените щати един човек там най-напред застрахова живота си, след това застрахова имота си, най-накрая - колата. А в България някакси започва от - първо колата, после имота и най-накрая живота.