Свидетелски разказ за деня на взривовете

Преди години Атанас Балакчиев отказва работа в склада за боеприпаси. След като преминава четиридневния обучителен курс се усъмнил, че рано или късно ще има инциденти. Написал е дори статия за опасенията си:

- Този курс е пълна фалшификация. Той за мен протече толкова формално и за думата утилизация, пък камо ли за процеса по утилизиране - нищичко не се каза. Помислих така - остават ми 3 години до пенсия, защо да си залагам живота.

Атанас обаче става свидетел на страховете си - когато складовете се
взривяват, той работи в хижа наблизо - спомня си първия взрив - след
това губи съзнание и се събужда в близкото дере - земята се тресе и се
чува ужасяващ шум.

Атанас Балакчиев:
- Взривните вълни, които минават - това, което край теб кипи като на
война, падат осколки - валеше градушка от някакви черни гранулки.
Мисля, че по-голям страх от това не може да ми се случи.