Честваме 250 години от написването на "История славянобългарска"

С празнична света литургия в патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" започнаха тържествата по случай 250 години от написването на "История славянобългарска". Честванията са под патронажа на президента и вицепрезидента на републиката и ще продължат до края на годината на различни места в страната. БНТ е медиен партньор. По време на днешното богослужението беше отбелязан й половинвековният юбилей от канонизирането на Паисий Хилендарски за светец на Българската православна църква.

Шестима митрополити и шестима епископи отслужиха литургията в памет на Светогорския монах, написал История славяноболгарская. Семинаристи пяха в храма, а Хорът на софийските момчета - пред паметника на отец Паисий. От близкия парламент и недалечните министерства не дойде никой - нито в църквата, нито на литийното шествие, нито за минутите почит пред каменната фигура на един от първите български будители.

Маргарита Попова, вицепрезидент на РБългария: - Делото на Хилендарския монах е величаво, защото застана в началото на изграждането на новата българска държавност.

Днес всички, които говориха, подчертаваха колко е важна годишнина като тази - четвърт хилядолетие от написването на историята на българския род.

В светската част на тържествата беше поставена темата за "Моята Паисиева история". С есе, за което организационният комитет за националните чествания беше предвидил награждаване.

Гергина Тончева, бивш директор на Гимназията за преподаване на класически и древни езици: - Моята Паисиева история е спасителна, моята Паисиева история е едно начало, което ни е пробудило.

Така каза народният учител Гергина Тончева, която дойде на празника. Наградените за есето си ученици заявиха, че се чувстват невероятно.

Румен Воденичаров, ІХ кл. - получил първа награда: - Може да звучи като клише, обаче: О неразумни юроде, поради что се срамиш болгарин да се наречеш.

БНТ: - А ние имаме ли основание сега да се срамим от нещо?

Румен Воденичаров, ІХ кл. - получил първа награда: - Имаме славно минало, но без славно настояще - първо хората трябва да започнат от себе си, защото има едно кътче вселена, което можем да променим и това сме самите ние.

Теодора Церовска - VІІ кл. - получила трета награда: - Реших да участвам, защото съм забелязала, че нашият народ все повече забравя какво е направил Паисий.

Гергина Тончева: - Моята Паисиева история е един извор на познание за самите нас. Освен това тя е един призив - българино, знай своя род и език.