Психологът Надежда Стойчева: Трябва да се говори за сексуалното насилие

-Има ли някаква официална статистика на случаите на изнасилвания у нас?

Надежда Стойчева - психолог, Фондация "Анимус" -Нямаме официална статистика, но преди няколко години имаше голямо изследване европейско на Съвета на Европа и данните за България бяха подобни на останалите за Европа. Така или иначе е доста голям процентът, около 25% от жените в България разказват, че са били жертва на сексуално насилие и на изнасилване по-специално.

-Има информация, че в Източна Европа много по-малко подават сигнали, затова данните са за по-ниски нива на насилие?

- И в България подават много малко. Това изследване не показва подадените сигнали, във външната ни реалност, българската реалност и в цял свят също така жените подават много малко информация, че са изнасилени поради редица причини. Това е много трудна тема, срамуват се, страхуват се, чувстват се виновни. Самото общество не поражда такова голямо желание да докладва подобни неща. Често се среща едно вменяване на вина, психологически ние го наричаме проекция, тоест обвинява се самата жертва, че е участвала в подобно нещо. Защото е била въвлечена, защото не е казала твърдо "не" и при разпитите също така много тежко се преживява от жените и много често им се задават въпроси, свързани с това как те са били въвлечени, също така се среща много често и знаем, че изнасилването е от близък човек, такъв, който жената е познавала, поради което винаги се счита, че тя нещо не е дооценила. Това е от външната реалност, но от вътрешната реалност на жената това е тежко преживяване, много тежко преживяване, което психиката се опитва да го забрави и да го изтласка. Отива в несъзнаваното много бързо, поради което се получава след това психична травма и се почва да се пропускат различни неща, които се явяват различни симптоми за жените. Именно заради това е хубаво жената или момичето, което е преживяло подобно нещо да има с кого да разкаже, да има да обсъди, защото истински изнасилването е сериозно травматично, поради това, психична травма се получава, поради това, че често освен, че е свързано с близостта и интимността на човека, свързано е и често с преживяването подобно на смъртта, докосване до смъртта и човек, когато е млад и срещне смъртта или насилието и жестокостта много рязко, това дава сериозни щети и поражения на неговата психиката.

- Извършителите обаче рядко получават наказание в този смисъл след като няма подадени сигнали?

- Да, така е. Много добре за случаите винаги е било добре извършителят да получи наказание, защото това показва отношението на обществото и държавата към виновника и дава добро отражение на жените. Но минаването през целия процес на даване на свидетелски показания и целият процес, в който жертвата се разпитва в присъствието на извършителя дава също сериозни трудности за човека, който е преживял подобно нещо и е голямо изпитание за човека.

- Трябва ли да се промени процедурата

- Със сигурност трябва да се говори за това, за което ви благодаря, защото колкото по-малко се знае за сексуалното насилие, толкова по-малко то стои като скрито и толкова по-малко хората подпомагат жертвите от една страна. От друга страна самото следствие трябва да се извършва от жени и да има разбиране какво преживяват жертвите, иначе се получават едни въпроси, от които, когато жената е в шок в самото начало или в различни периоди от времето, в което тя извършва различни неща и които не подпомагат винаги следствието и когато няма разбиране понякога жертвите в самото начало не могат да разкажат всичко поради това, че са били в емоционален шок и трябва да преминат 2-3 дена, отново да се върнат спомените и това трудно се разбира от полицаите, защото тя след два три дена добавя нови неща, трябва да има повече професионално отношение и повече загриженост за жертвите, за да може да се случи и следствие.

- Тоест вашата практика показва, че това не е съвсем налице?

- Да, мисля, че всички сме длъжници на жертвите, включително и ние. Много по-малко сме говорили за изнасилването и преживяването. Винаги повече сме помагали на жертвите на домашно насилие, на трафик, то е широко разпространено сексуалното насилие в БГ и в целия свят разбира се.

- Тогава защо няма от години обявени някакви разкрити случаи от полицията?

- Също трудно се доказва, тъй като трябва да има медицински доказателствен материал и също така се счита недостатъчно това, което разказва жертвата. Седят митове и легенди в съдебната система, че някоя жена, която иска да отмъсти може лесно да злоупотреби като разкаже за сексуално насилие. Напротив, за сексуално насилие се говори много трудно и истинските жертви са много и не искат да разказват. Човек се чувства много уязвен, много се разкрива от вътрешните му преживявания, много се чувства виновен, много се срамува, и т.н. редица много тежки, сериозни емоции, които той преживява.

- А не е ли редно МВР да обявява някакви статистики?

- Има статистики, но те не са реалните жертви, а тези, които са се увили и са докладвали. Но аз ви казвам, че повечето хора не искат да докладват, поради това, че пътят, който ще извървят е изключително труден.