Държавният ни герб на 15 години

Георги Чапкънов - художник: - Ето, да речем, главната корона - това увенчава герба.

Короната обаче увенча и всички мъки по приемането на герба. След като лъвът с петолъчката, зъбчатото колело и житните класове беше заличен, цели осем години България не можа да се обедини около своя символ. Въпреки че описанието в конституцията е ясно, както и желанието да се върне старият герб. А Чапкънов и Гогов просто го модернизират.

Георги Чапкънов: - Не модернизиран, осъвременен варинт, така че да може да издържи 100 години без да се променя.

Кирил Гогов: - Съдържанието остана, това е което е най-важното, а формата се развива и в графиката, и в пластиката.

Гербът обаче дълги години фокусира страховете на политиците - от връщането на комунизма от единия полюс, до връщането на монархизма от другия. Освен за коронката се водеха спорове и за броя лъвове, за размерите на мъжествеността им, пък дори и за жълъдчетата заради еротичния им намек.

Георги Чапкънов: - Можеш ли да си представиш... А те жълъдите са си жълъди... Само да намеря още някое парче от герба...

Кирил Гогов: - И сменихме лилиите с кръстове, което е прецедент в хералдиката

БНТ: - Защо да е прецедент?

Кирил Гогов: - Ами защото няма корона с кръстове. Кръстът е отгоре - той е властта на бога.

След тържественото гласуване митарствата на герба не свършват. Започва една недостойна битка по изпълнението му и изработването на стандартите от двамата автори.

Кирил Гогов: - Държавата ни не успя да въведе стандарт в употребата на държавния символ.

Днес всеки прави каквото си иска с държавния символ, може да се види в най-невероятни изпълнения и никой не контролира използването му. Нито в държавните книжа, нито в национални флагове. Нали затова е български - махат с ръка двамата автори.